Откриха тибетска мандала в Свещари

Древна мандала с тибетския модел за света откриха в тракийската гробница в Свещари. Подобни олтари има във Франция, Англия и Скандинавия, които са били под влияние на нашите гети.
“Това е модел на много ранна мандала – тибетският модел за света – квадрати, в тях са вписани други квадрати и т.н.”, казва проф. Диана Гергова. Според нея в Свещари има много материали, показващи връзките на предците ни в Североизточна България с изтока.
“Има статуетка на джайна, есхари, знаци свидетелстващи за Буда. Има писмени източници, според които траките са познавали законите на браманизма, най-вероятно този район е бил отворен за много контакти с изтока”, казва археологът.
Мандала на санскрит означава същина, кръг или завършване.

НАХОДКА: Екипът на Диана Гергова открива мандалата в Свещари.

Обикновено това е диаграма изобразяваща

духовния път в Будизма

Според някои това е общото енергийно поле и вселената.
В Свещари има няколко подобни мандали.
“Те са врязани в скали, върху глина или върху камък”, казва Гергова. Според нея те възникват някъде през четвърти век преди Христа.
“Не можем да твърдим, че са тръгнали оттук мандалите, тъй като още от дълбока древност по евразийските земи има общи представи и общи начини за изобразяването на света”, твърди археологът.
Самата мандала е боядисана в синьо, червено и черно.
“Тя е служела за свещенодействия и може да се направи паралел между нея и тибетската мандала”, казва Гергова. Впоследствие източните стават много по-сложни и с много повече украси.

ЗАГАДКА: Проф. Диана Гергова твърди, че има общи паралели между траките и индите.

“Първообразът, основата им вероятно е обща, защото това нещо много характерно и за Тракия, и за евразийския свят”, казва Гергова.
Още Херодот пише, че след индийския, траките са най-многобройният народ. Има и мит, че тракийският бог Дионис стига до Индия. Учените и до днес откриват много общо между двата народа.
“Има много паралели – езикови, топонимни и археологически, както и материали, свързани с култа и религията – казва Гергова. – Те показват, че

траките от юг с индите през Кавказ стигат до Индия

Според нея вероятно на това се дължат общите елементи в двете култури, в стъпките на Буда и др.
“Само при гетите тези олтари са вътре в самите гробове и в светилищата, което е още едно доказателство, че те имат по-специална връзка в общуването си с боговете и техните символи – казва Гергова. – Оказва се, че под влияние на религията на гетите в Скандинавските страни, в Южна Англия и Полша има много такива олтари.” Според нея дори във вярванията на германските племена се повтарят мотиви, свързани с учението на тракийския бог Залмоксис.

ОТКРИТИЕ: Мандалата със загадъчния знак М на богинята майка.

“Специалистите, които се занимават с история на религиите признават, че това не са случайни неща – твърди Гергова. – Ние по археологически път доказваме, че тези догадки и сравнения в митолгията и вярванията имат археологическа база и показват, че гетите са имали изключително силно влияние върху северните народи.”
Може би това е свързано с техните ритуали и вярата им в безсмъртието, много по-късно доразвита от християнството.
“В гробниците им има доказателства за многократно влизане, излизане, обреди и т.н. – казва археологът. – Точно това е идеята за безсмъртието.”
В една от скалните мандали е вписан

загадъчния знак М

Официалната археология твърди, че гетите не са имали писменост. Никой обаче не отрича че знаците, ползвани от тях, са разпространени на Балканите и отвъд Дунава. Това че няма Розетски камък, за да бъдат разгадани, не прави гетите безписмена цивилизация.
“Върху един от тези олтари, открит от унгарец, до голямата Свещарска могила има буквата М – казва Гергова. – Според Владимир Георгиев това е Ма, знакът на Великата богиня майка и че всъщност това е писмен знак.” Според нея това потвърждава връзката с великите самотракийски богове, от които най важна е богинята-майка.
“Свещари е място за поклонение, характерен за траките комплекс, свързан с култа към великата богиня майка. Той е част от орфическата идея за почитане на мъртвите, за които се вярва, че са обезсмъртени”, казва Гергова. Според нея самата живопис в Свещари показва идеята за обезсмъртяването, свързана с богинята майка.

Върху нея горели масла

Археолозите установяват, че върху нашата мандала е горял розмарин, тъй като има следи от благовония.
“Горенето на масла е много древна традиция. Има писмени извори, според които когато траките са празнували, са хвърляли треви в огъня, от които са се опиянявали.”
Подобни традиции има и в браманизма. Смята се, че и жреците в древен Египет са ползвали специални опиати, за да намерят най-вярното решение или лечение за дадено заболяване.

Откриха тибетска мандала в Свещари | Мистерия | 168 часа.

Гробницата в Свещари с дискове “Ролинг стоунс” като тази на Иисус | Мистерия | 168 часа

Гробницата в Свещари, изградена три века преди раждането на Иисус, прилича на тази, в която е погребан самият Спасител. Тракийското светилище е с уникална плъзгаща се врата.
“Знае се, че и гробницата на Иисус е била подобна с така наречените дискове “ролинг стоунс” – казва археологът проф. Диана Гергова. – Самите евреи смятат, че тези, които се занимават с ранното християнство, не са имали идея за душата. Тя се заражда в Тракия, тоест нашите земи са били генератор на идеи, които са имали и своя архитектура.”
“Така са се затваряли много гробници в Йерусалим, разликата е, че дисковете са били по-големи, търкаляли са се в жлебове – твърди археологът. – Смята се, че този начин на затваряне е характерен за най-елитните представители на духовността.”
Гетите, изградили Свещарската гробница, може би са първите проповядвали идеята за безсмъртието, която по-късно става една от основните от учението на Иисус. Дали е имало връзка между тези учения, днес може само да се гадае. Гетите и близките до тях мизи също проповядвали любов към хората и природата, въздържание.

МИСТЕРИЯ: Според древния автор Иполит учението на Залмоксис е в основата на друизма.

Те били и вегетарианци – хранели се само с мляко, зеленчуци и плодове. Били смятани за изключителни храбреци, за които смъртта изобщо не била страшна. Близките до тях мизи вярвали, че е грях да се убие което и да е сътворено от бога създание. Някои от тях се отделяли в общности, за да са далеч от суетата на светския живот, като се обричали на безбрачие.
Гробниците с плъзгащи се врати възникват в Тракия с появата на мита за Орфей и Евридика през първото хилядолетие преди новата ера. Тогава започва и изграждането на скални и мегалитни гробници и ниши с плъзгащи се врати.
“Това е времето на големите миграции на траките”, казва проф. Гергова.

СЪВПАДЕНИЕ: Гробницата в Свещари е с по-малки дискове от тази на Иисус.

Още александрийски автори пишат, че идеята за безсмъртието не е на гърците, а на варварите.
“В Александрия пишат как Залмоксис е учил келтските друиди на идеята за безсмъртието. Проучвайки Сборяново, разбираме колко силна е била тази идея. Има материали, показващи, че това средище е влияело на останалите части на Европа”, казва Гергова.
Древният автор Хиполит също пише, че учението на гетския жрец Залмоксис е в основата на друизма. Смята се, че друидите имали свръхчовешки възможности, владеели различни сили, умеели да лекуват, били пророци. Цезар пише, че обучението на тези келтски жреци продължавало над 20 години и изисквало невероятна дисциплина. Всички закони, предания и рецепти трябвало да бъдат запаметени наизуст и да не се оставят писмени следи.

Те се биели с бикове, за да може кръвта им да оплиска друидите и да се трансформира от животинска в духовна сила. Дали тази традиция не е много по-стара? Гробовете във Варненския некропол показват, че преди 7500 г. има огромни рога на биковете тур.
“Имаме и други паметници, свидетелстващи за влиянието на траките върху друидите, религията на Северна Европа и келтите – казва Гергова. – Както в Свещари, така и в Североизточна България има много келтски материали. Тези духовни връзки могат да бъдат потвърдени от един сребърен диск, намерен в блатата на Холандия, където се смята, че основните мотиви са свързани с тракийските вярвания.”
Исторически факт е, че много келти са живеели по нашите земи през IV-V в. пр. н.

ИЗСЛЕДВАНЕ: Проф. Диана Гергова от години проучва връзките между древните.

е. Очевидно това е било допълнителна възможност за общуване и обмяна на идеи.
ПЕТЯ МИНКОВА

Нашите и ирландските мегалити са ориентирани по Слънцето

“МЕЖДУ Свещари и ирландските мегалити има интересни паралели – казва Диана Гергова. - Имат страхотна космическа ориентация, там също има комплекс от могили – три големи и няколко по-малки.” Според нея както в Свещари, така и при ирландските мегалити идеята е една и съща. Нашата гробница е ориентирана спрямо зимното слънцестоене. Когато слънчевите лъчи проникват в гробницата, те осветяват задната стена, където е сцената на обезсмъртяването. Това става точно в дните, когато честваме Коледа.
“Целият кръговрат е включен в този космически цикъл – идеята за живота и смъртта, за душата, прераждането. Самата ориентация на гробниците е такава, каквато е била в Ирландия две хиляди години по-рано. Тоест тази идея продължава да съществува у нас дори когато вече е изчезнала в Ирландия”, казва Гергова.
Култът към великата богиня майка

КОМПЛЕКСЪТ в Свещари е свързан с култа към великата богиня майка, казват археолозите. Смята се за свещено място, където се почитат мъртвите, смятани за обезсмъртени.
“Върху някои от могилите през римската епоха са правени ритуални ями, което означава, че това място е било свещено и в следващите епохи”, казва проф. Диана Гергова.
Именно свещеният характер е причината гробницата да е отваряна многократно.
“Използвали са ги като храмове – казва археоложката. – Разполагаме с изследвания на една руска трасоложка, която казва, че първо е имало дървена врата. Тя била по-лека и се е плъзгала в жлебовете. Едва по-късно е поставена каменната врата, която намерихме разбита. Най-вероятно това е станало по време на едно голямо земетресение, когато едната гробница рухва, а другата се пропуква.”

 

Гробницата в Свещари с дискове “Ролинг стоунс” като тази на Иисус | Мистерия | 168 часа.

Ancient Civilizations

Facebook  group Ancient Civilizations.

Bulgaria’s Thracian Heritage

Bulgaria’s Thracian Heritage

The term Thracians is a common name of the tribes once settled in the eastern parts of South-Eastern Europe. It was first mentioned by Homer in the second song of the Iliad known as the Catalogue of Ships when referring to the inhabitants of Thracian Chersonese and further in the tenth song when describing the warriors led by Rhezos in front of Troy’s walls. This ethnic designation was most probably an Hellenized form  of a Thracian name whose meaning is not clear yet. According to some hypotheses it meant ‘brave, courageous’ which in Greek obtained the implication of ‘wild, ungovernable’.

The ethnogenic process that started developing during the middle of the 2nd millennium  BC resulted in a relatively consolidated Thracian nationality. It roughly covered a territory bordering on the Carpathian Mountains to the north, the Prut river to the north-east, the Vardar river to the west, the island line Tassos – Samothrace to the south, and north-western Asia Minor and the Hellespontic  coast to the south-east.

The Thracian language was Indo-European.

Some of the more popular Thracian tribes were: the Odrysians, the Gatae, the Bessae, the Kikones, the Mysians, the Paniones, the Bithynians.

The 2nd millennium BC saw the Thracians’ transition from tribal to territorial communities, and later to early class state unions. The Thracians were familiar with centralized political and priest power, and military class organization; they also had a traceable dynastic line with its own treasury. Some of their rulers were outstanding political figures in the epoch prior to,  in the course of and following the Troy War in the 13th century BC.

* * *

http://www.omda.bg/engl/history/bulgarias_thracian_heritage.htm

Bulgarian Archeologists Discover Oldest Settlement in Europe

Bulgarian archeologists have discovered walls, a door, and a ditch with a platform, believed to have belonged to the oldest settlement in Europe. Photo by actualno.com
Bulgarian archeologists have discovered near the village of Yunatsite in the southern Pazardzhik Region the oldest settlement in Europe.
According to Yavor Boyadzhiev, Head of the joined Bulgarian-Greek expedition, the find relates to a civilization that existed 6 800 years ago on Bulgarian land, much older than the Mycenaean one.
The archeologists discovered walls, the door of a large settlement and a ditch with a platform aimed to protect the dwelling from enemy attacks.
The scientists further explain the civilization had excellent knowledge and skills in various crafts and arts.
According to Boyadzhiev, there are strong reasons to say the find is the prototype of the European city, and its residents have been skilled and advanced. The settlement covered an area of 100 000 square meters with its most prominent inhabitants living inside the fortress wall.
The archeologist further found the skeletons of a male and a female, right near the door, and scores of clay dishes near the ditch.

http://novinite.com/view_news.php?id=128951&fb_source=message

Thracians: Ancestors of the Swedes

Thracians:  Ancestors of the Swedes

The origins of the Thracians, and thus the Swedes, can be traced back to secular and biblical history.  Chapters 9 and 10 of Genesis describe how the nations developed from Noah’s three sons, Shem, Ham, and Japheth.  Recorded history continually verifies the biblical account of the spread of nations.

The Genesis account, as a historical document, is fully corroborated by an overwhelming richness of documentary and other historical evidence so vast that it is unique in recorded history.  No other manuscript enjoys such a wealth of detailed corroboration from such a wide-ranging variety of sources.  The Indo-European peoples were all too aware of their historic and ethnic descent from the line of Japheth, Noah’s 3rd son.  These peoples, through carefully preserved records, could trace their lineage and race back to the time of Babel and the dispersal of the nations from the plain of Shinar.  Noah’s flood is generally agreed to have occurred about 2350 BC, and from here we find the beginnings of nations and empires (Egypt, Persia, Greek, etc).  The evidence is striking from those early post-Flood nations of the Mesopotamian valley, who had direct contact with one another, and who preserved in written records those names that are explicitly mentioned in the Genesis record.
The records that have come down to us lend their weight to the already vast body of documentary evidence that can only convince us that the Genesis record is a true and faithful historical account of the early history of mankind.  What is remarkable about these records is that they mostly come from ancient historians and writers of various nationalities who had not the least intention, either consciously or otherwise, of lending support to the Genesis record.  Most of them were nurtured within pagan systems that were openly antagonistic to the knowledge of God, and who had labored over many centuries to darken, if not totally erase that knowledge altogether.  Their verification is therefore all the more valuable.

Japheth is considered the father of Indo-European people groups  (several royal European genealogies confirm this).  Japheth’s 7th son, Tiras, was the progenitor of the Tiracians.  Historians note they probably first settled in the area of Asia Minor (present day Turkey) about 1900 BC.  The transfer of words through nations and languages is prevalent in every people group.  Merenptah of Egypt, who reigned during the 13th century BC, provides us with what is so far our earliest reference to the people of Tiras, recording their name as the Tursha (or Tarusha), and referring to them as invaders from the north.  Herodotus (425 BC Greek historian) wrote:  “The Thracian people are the most numerous of the world; the Thracians have several names, according to their specific regions, but their habits are more or less the same…and only their chronic disunity prevented them from being the most powerful of all nations .”
History attests that they were indeed a most savage race, given over to a perpetual state of “tipsy excess”, more likely to be in battle than laying in their beds .  They are also described as a “ruddy and blue-eyed, people”, fighting with their own tribal factions.  In the 3rd century BC, the Thracians were noted as having numerous tribes that rarely united, most having their own kings.  Thracian dress  was well known.  Several descriptions were given, including illustrations on Greek vase paintings.  Basic dress was tunic, cloak, cap and boots.  Thracian warriors carried a shield and spears, plus a small sword (dagger) as a secondary weapon.  Their mode of dress and armaments continued with their descendents, the Vikings, though modified.  Thracians are mentioned by many rulers in the region they lived.  After the Greek victory over the Persians (449 BC), the Persian king Xerxes (486-465 BC) established for himself a large army among whose soldiers Herodotus mentions Thracians from northwest Asia Minor, who are described as follows:

“The Thracians joined the expedition wearing fox caps, wearing long coats under their vivid colored capes. Their calf-high footwear was made of deerskin. They were equipped with spears, light shields and small daggers.”
Josephus (1st century AD Jewish & Roman historian) identifies them as the tribes who were known to the Romans as Thirasians, and to the Greeks as Thracians, whom they feared as marauding pirates.  Dio Cassius, Roman historian in the 2nd century AD, wrote “let us not forget that a Trajan was a true-born Thracian.”
Tiras himself was worshipped by his descendants as Thuras (Thor), the god of war.  The river Athyras was also named after him, and the ancient city of Troas (Troi, Troy – the Trajans or Trojans) perpetuates his name, as also does the Taunrus mountain range.  Thracian lands stretched from southwestern Europe to Asia Minor, a vast area historically known as Thracia.  The historical Thracian genealogical tree counts over 200 tribes which had several names, according to their specific regions.  Some of their tribal names were Trajans, Etruscans, Dacians, Luwians, Ramantes, Pelasgians, Besins, Odrisi, Serdoi, Maidoi and Dentheletoi.  The Trajans (Trojans) founded the city of Troy which existed approximately 2400 years (about 1900 BC to 500 AD), which was destroyed and rebuilt several times.  Thousands of Trojan warriors left the city of Troy during the 11th century BC.  They came north and captured land along the banks of the river Don (southwestern Russia), a major trade route.  The locals named the Trojan conquerors the “Aes,” meaning “Iron People,” for their superior weaponry.  The tribes of Trojan Aes would eventually move north, settling in present-day Scandinavia.  The Aes or Aesar (plural), subsequently became known as the Svear, and then Swedes.  Historians refer to the Aes people as “Thraco-Cimmerians” due to their Trojan ancestry.  Other tribes of Thracians remained a culture in Asia Minor and southern Europe until the 5th century AD.  Many present-day Bulgarians claim to be direct descendants of ancient Thracians (different from the Slavs who arrived that region in the 6th century AD).

The name Tiras perpetuated through different languages, as in this list of names from Noah to the present-day Swedes.

1. Noah
2. Japheth
3. Tiras
4. Tarusha
5. Thirasian
6. Thracian
7. Troi
8. Trojan
9. Aes
10. Aesar
11. Svear
12. Svenonian
13. Sverige
14. Swede
<———————4,000+ years———————>

Japheth’s first born son was Gomer.  Gomer is perpetuated through the names of Gamir, Gimmer, Gomeria, Gotarna and Goth.  The tribes of Gomer are mentioned by the Jews in the 7th century BC as the tribes that dwelt in the “uppermost parts of the north”.   The Assyrians in the 7th century referred to them as the Gimirraya.  Other names used throughout history include Gimmerai, Crimea, Chomari, Cimmer, Cimmerian.  Cimmerians populated areas of the north of the Caucasus & Black Sea in southern Russia.  Linguistically they are usually regarded as Thracian, which suggests a close relationship.  “Thraco-Cimmerian” remains of the 8th-7th century BC found in the southwestern Ukraine and in central Europe are associated with the Aes people.

http://www.osterholm.info/thracian.html

THE HOTNITZA TREASURE . THE OLDEST GOLD IN BULGARIAN LANDS

THE HOTNITZA TREASURE . THE OLDEST GOLD IN BULGARIAN LANDS

By some unwritten rule most of the historic treasures of art in our lands were discovered by chance, during agricultural or building activities, away from old or modern settlements.

One exception is the Hotnitza Treasure, interesting in many respects.

It is a scientific fact that near the village of Hotnitza, Veliko Turnovo region, there is an old prehistoric settlement.
For that reason, during the period 1956-1959 archeologists from the Turnovo Historical Museum started archeological excavations and uncovered relatively well-preserved dwellings of the ancient population on our territories.

These dwellings consisted of one room, built of wooden stakes and walls made of small branches and pasted over with mud.

There was scanty furniture in the dwellings, consisting of clay vessels and instruments of stone, bone and flint. There were small seats along the walls and a fireplace occupied one of the corners.

All the finds discovered during the excavations indicate that the village belongs to the end of the Neolithic period, about 4000 years BC.
There are similar dwellings all over the Balkan Peninsula.

This is the reason why archeologists are surprised by the unexpected find in one of the buildings.

On the floor they found a heap of gold objects, which weighed about 350 g. This small treasure consistual form. It turned out that the treasure remained in the earth after the shanty building was destroyed by fire. This was definitely the earliest find of gold objects in Bulgarian lands.

Archeologists are faced with a question — what is the nature of this treasure, so unusual for this early period, when people used most primitive instruments?

The gold rings were obviously used for a necklace, but an unusual one. This necklace, scholars suggest, had a magic function and was worn by some magician. He no doubt used it in cult rituals and it served him as an amulet.

The 4 gold plates are direct confirmation of this.
They have oval shape with a round hole in the middle, above which there are two additional holes (only one of the plates has three).
It is believed that this was the way to represent the human face.
An additional proof is the small oval piece standing out over the oval plate. It can be interpreted as a cap or some specific covering of the head.

Scholars are almost unanimous that these schematic images had some supernatural functions for their creators – they are spirits or primitive gods. They are related to the idols of that period, made of bone, ceramics, and sometimes of stone or marble. Therefore the whole find must have belonged to some priest and the dwelling itself could be defined as a sanctuary of gods unknown to us.

Not long after this discovery, in 1958, near the village of Hotnitza was found a workshop for prehistoric idols of bone. This is proved by the great number of primitive small idols in one of the rooms made of bone. There are also some unfinished figures. Why they were left unfinished is not quite clear. Probably the reason was the fire that destroyed the whole village. The inhabitants fled away and didn’t return to their dwellings.

The full excavation of the prehistoric village near Hotnitza uncovers important aspects of the spiritual life of the first inhabitants of our territories.

The gold treasure found there is not important only as valuable metal, but also as a proof of the well-developed religious system of this community.

There is no doubt that people of that period already had a clear notion of the existence of this world, the earthly one, and the other one, which they inhabit after their death. Supernatural forces rule both worlds. This notion can be viewed as pre-religious and it formed the foundation of future world religions — Christianity, Islam and Buddhism. The article is copy from http://www.inestravel.bg/tour_213.html

If you want to see more about the Ancient Bulgaria look at the gallery:

http://www.hadjimishev.com/Bulgaria%20-%20A%20Land%20of%20Ancient%20Civilizations/0/Head

 

ВНУКЪТ НА ПОСЛЕДНИЯТ ОСМАНСКИ СУЛТАН

ВНУКЪТ НА ПОСЛЕДНИЯТ ОСМАНСКИ СУЛТАН: ВЛИЯТЕЛЕН ЦИОНИСТ СЛОЖИ КРАЙ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

По време на интервюто принцът представи своя оригинална интерпретация около това, кой (или кои) стоят зад гибелта на Османската империя. Според него, няма никакво съмнение в това, че влиятелни ционистки кръгове стоят зад разпадането на Османската империя. Турска медия вече определи това изказване като “много наивно”.

По време на телевизионното интервю принц Орхан Отоман заявава: “…Османската империя не се срина за 1 или 2, или дори 20 години. Всичко започна след като султан Абдул Хамид ІІ реши да се срещне с д-р Теодор Херцел. Херцел многократно искаше среща с него, а той винаги я отхвърляше – и така първи път, втори, трети… На четвъртият път султана се съгласи да го приеме. На тази среща Херцел поиска от него да му даде земите на Палестина, за да бъдат разселени там евреите. Султанът отказа – и с това започна началото на края – беше взето решение османската държава да престане да съществува, като прекратят своето съществуване и султаната, и халифата”, заявава убедено внукът на султан Абдул Хамид ІІ, по-известен в историята като “кървавият султан”.

ИА “КРОСС” информира своите читатели, че действително през 1901 г. се е провела среща между султана и д-р. Теодор Херцел. Според турски историци на нея са обсъдени няколко въпроса, основният от които бил  предоставянето на палестинските територии за заселване на евреи. В замяна на това Херцел добавил, че е “готов да покрие значителна част от османските дългове”. Султанът обаче не приел с довода, че евреите трябва “да дарят” не него, а народа, на който принадлежат тези земи.

http://www.epochtimes-bg.com/2012-01/bultaka/2012-01-03_10.html