Category Archives: “Тайните подземия на България”-М.Миланов

Pisces Weekly Horoscope 30 January – 5 February 2012

During this week you will finish successfully solving problems and troubles that you make misled by the hypocritical and incorrect advice.
Clear misunderstandings that have serious implications for the relationship important to you
The week will give different options for each of you to complete the worries and concerns. You will have chances, so be prepared for prompt and adequate action.
Good financial news or real cash in your home. Read more…   Astro Velida

Манол Манолов – Тайните подземия на България (книга 1 – глава 2)

ОРИГИНАЛНИ ХАЙДУШКИ КАРТИ
Ще се постарая да задоволя, доколкото е допустимо,
любопитството на читателите, които проявяват разбираем
интерес към описите със стари хайдушки карти. Глас народен,
глас Божий. Но ще публикувам само две фотокопия от
оригинални карти (толкова притежавам) и малка част от
описанията, за да не предизвикам български “Клондайк”. А за
очакваните резултати, от издирване на съкровища, вече
предупредих – не си правете труда! Публикувам за първи път в
България, а със сигурност и не само у нас, не част от карта, а
цялостно фотокопие от карта-опис, със заглавие “СРЕДНА
ГОРА”. Фотографията е направена от оригинална кожена карта,
получена (нека ми бъде разрешено да не споменавам името, а
остане с инициали М. П.) от град Пловдив. Уверявам ви,
изложеното списание на местността, на предполагаемото
съкровище, в картата -опис е действително. Посетих и видях
мястото с очите си. Ще ви разкажа как започна този епизод от
живота ми…
Дългогодишният мой приятел М. П. ме уведоми, че Марин
Черняев от с. Речица, квартал на град Сливен, притежава по
наследство десет оригинални кожени карти, изработени през
1842 г. лично от неговия прадядо – хайдутинът Димитър
Калъчлията. И ценителят на всякакъв род древни карти, в мен,
пощуря от желание да ги разгледа и проучи. Попитах М. П.
дали ще мога да видя тези интересни за мен карти, получих
утвърдителен отговор и зачаках с нетърпение да ги зърна.
Чакането се проточи дълго време, затова започнах настойчиво
да подканям приятеля си за изпълнение на обещанието. Един
ден М. П. заедно със Стойчо от град Пловдив посетиха Марин
Черняев в дома му в с. Речица и заснеха с фотоапарат десетте
оригинални кожени карти. За съжаление, при проявяването на
филма, само няколко негативи се оказаха ясни, а останалите
бяха дефектни. Отново помолих М. П. да отиде и заснеме
некачествените кадри. Вместо нови фотографии, Марин
Черняев се съгласил да ми
9
даде за преглед оригиналните кожени карти и това още повече
ме зарадва. Зачаках, с нетърпение да получа безценните
карти, но нещата отново се проточиха. Марин Черняев не успя
да предаде картите, разболя се тежко и постъпи в болница в
Пловдив. Когато го изписаха от болницата и се върна в с.
Речица той установи, че картите му са откраднати. По-късно
Черняев почина. Картите изчезнаха и доколкото ми е известно
МВР не е уведомено за кражбата. Защо ли?
Нямам право да упреквам близките на Марин Черняев
защо не са уведомили органите на МВР. Мога само да уточня,
че десетте кожени оригинални карти, изработени от Димитър
Калъчлията са станали собственост на човек от Варна.
Иманярството се е превърнало в професия за много хора…
Ето съдържанието на картата, която носи заглавие:
Средна гора
Селата Чокъ майле и Ини майле в местото Ин дере у
мешелика (рядка дъбова горичка) там местото е
канарливо (каменисто) и гористо. Там на голяма канара
има конска глава. Долу у полите на канарата има камък
плоча под нея геран (кладенец) дълбок осем аршина (2.24
м). Като се слезе долу се върви малко полегато (при-
веден) сетне ( после) се върви направо до десет крачки и
се достига до желязна врата която е на решетка и е
полуотворена. Зад нея има стая и вътре има куп злато.
Върху купа пари има змия. Очите й светят, те са
диаманти, корема и бели рубиета, (бели сребърни
монети) гърба и е от мъймодии (сребърни монети). И
като отваряш вътре змията се надига и хвърля отрова и
докато достигнеш, до нея се умира. Вътре има и други
неща. Там е хубаво ще видиш.. За да се влезе вътре
трябва там дупките… и тогава да се влезе.
10
11
12
Следва шифрован, неразгадан с никакви способи текст.
Известно е, че фотография не може да бъде изследвана с
радиовъглероден метод, за разкриване давността на кожата и
багрилото на оригиналната карта. Но има по-достоверен начин
за доказване на автентичността й – моят Учител. Той
внимателно разгледа фотографията на картата, потвърди
автентичността й, ала отказа да разкрие секретите, мотивиращ
се, че не е настъпило времето за декодирането им.
Второто фотокопие на оригинална кожена карта, също се
публикува за първи път. Картата е изработена от български
четник, но е написана на старотурски (османски) език.
Преводът й на съвременен български език, в общи линии, е
следният:
Село Уланлии (Руен) в местността лозята има забит
камък (фалшив гроб). От него на изток на три метра
разстояние има закопан в земята на дълбочина петдесет
сантиметра ибрик, в който има една табакера и пет
(турски) лири. Това е знак, че мястото е същото. От
камъка на изток около триста крачки на пъпа над
нивата сложихме една бака с двеста и седемдесет
петолири и много женски злата.
На “Чадър кале” намерихме мара, където изсипахме
9600 турски лири и много женско злато, което
(захлупихме) и сложихме отгоре с камък приличащ на
воденичен.
Дряново дърво на три крачки от марата. (Марата -
сборно укрито съкровище на няколко души)
Тази кожена карта, изписана с червено и черно багрило, бе
на мое разположение над две години, преди да я върна на
собственика й М. П., който през 2007 г. я подари на близък
приятел. По времето, когато картата бе у мен тя бе
предоставена за експертиза, а експертите, след изследването
й, се произнесоха категорично за нейната автентичност.
13
14
Известно е, че “търсачите на съкровища” ревниво пазят
попадналите у тях оригинални описи и карти. Ако поискате да
ги видите ще ви откажат. Мнителни са. Дори и след като
“търсачите на съкровища” са се уверили, че по никакъв начин
не могат да достигнат до “заветния хълм” и да открият
описаното имане, пак няма да ви покажат картите. В най-
добрия случай, след дълги увъртания, ще изработят на лист
хартия някаква “ориентировъчна” схема и ще ви я предадат, с
голямо нежелание. И може би са прави, като имат предвид
честността на колегите си. Случаят при мен е изключение, или
резултат от дългогодишен период на проверено приятелство.
Безспорно М. П. имаше доверие в мен и знаеше, че няма да
открадна картите, да ги продам, нито да посетя, без негово
съгласие, описаните места. Трябва да поясня, че М. П. е
пенсионер, честен, но безкрайно мнителен човек, трудолюбив,
недоверчив, неуморим и труден, ако реши човек да получи от
него сведения за иманярски обекти. Девизът му е “Съкро-
вищата за благо на държавата “. Това е и неговата мечта.
Тук е мястото да споделя за еднодневното ми пътешествие
по дирите на картата “Средна гора”.
Стойчо (почина през 2007 г.) ми се обади по телефона от
Пловдив и въодушевено ми каза: “Шефе, (харесваше да ме
нарича така) научих къде е “Конската глава”. Моля те, да
отидем и проверим дали е истина.” Вече имах едно на ум от
подобно “разследване” и се позамислих. Не ми се щеше
отново да изпитам разочарование, но си дадох сметка, че дори
и пътуването да не даде резултат, щях да се видя с приятел и
се поразходя на чист въздух.
С “Лада”-та на Стойчо пристигаме до малко планинско село,
паркираме колата в подножието на планината и поемаме пеша
към невисоко било. Есен е, газим сред високи треви,
дърветата, окичени със жълточервени листа радват очите ни.
В тишината се чува жужене на пчели, дъхът на маточина
изпълва въздуха. Крачим въодушевени, с полепнали
бодилчета по дънките, разговаряме и кроим планове за
евентуалните последици при намиране на “Конската глава”.
Мечтая си, открием ли я, първо се обаждам в старата служба…
да се реванширам. Изкачваме победоносно билото и пред нас
изникват безброй причудливи скални
15
образувания. Едни, наподобяват мъже и жени, хванати за
ръце, играят хоро. Други, приели форми на пясъчни замъци, с
множество островърхи кули, трети – на войници втурнали се в
атака с “Напред на нож!” Природата (а за мен древните
скулптури) е изваяла от варовитите скали чудновати
композиции на хора и фантастични животински образи.
Чудесна гледка, сред която трябва да открием конската глава,
а под нея камък – плоча, закриваща герана. Ентусиазирани,
дълго време обхождаме знаменитите произведения на
“изкуството”. Снимам, прецизно, най-вече каменните идоли,
наподобяващи допотопни животни, но въпреки старанията ни
Конската глава остана неоткрита. Ни най-малко не сме
разочаровани. Доволни сме от екскурзията и не по-малко
ентусиазирани, отколкото при пристигането, поехме обратния
път за връщане. Явно мястото не е това, което търсим. Преди
да прехвърлим билото, върху което се мъдри огромна скала,
вниманието ми е привлечено от кръгла “каменна поляна”.
Гладка, без трева, на която има плоска скала със странна
триъгълна форма, не по-висока от четиридесет сантиметра и
около метър и половина на дължина. Пътят ни преминава
през поляната и за да премина по-напряко, стъпвам върху ска-
лата. Стойчо заобикаля, аз преминавам през скалата, скачам
на земята и поемаме по надолнището. Спомняте ли си
случката в Странджа планина, до село Бродилово, когато
търсих сред останките на крепостта кръглия воденичен камък,
но не го открих? Тук отново се случи същото. Но да не
изпреварвам събитието. Върнах се в София и дълго се
колебах дали да пиша писмо на игумен Гавраил за случката.
Веднъж се бях изложил, по такъв повод, и не ми се щеше
отново да изпадам, в подобна ситуация. След дълго
размишление реших, че е редно да разкажа за новото
приключение. Какво бе моето учудване, когато получих
писмото му с отговор: “Скалата, върху която стъпи е камък -
плочата. Високата скала зад нея има форма, наподобяваща
на конска глава. Въпрос на ракурс”. Никакви упреци, никакви
указания за по-нататъшни действия. Сам трябваше да реша
какво да предприема. Но се зарадвах, искрено се зарадвах, та
нали за първи път ми се усмихваше щастието, щях да открия в
действителност съкровище
16
за държавата. Обадих се на Стойчо, казах му, че на една от
снимките има скала, която що-годе наподобява конска глава,
затова се налага отново да отидем на мястото. Не бе нужно да
убеждавам добрия си приятел. Тръгнахме с голям хъс,
очакващи да изгрее звездното ни щастие. Водех аз и първата
стъпка, която трябваше да предприема, е да покажа Конската
глава, а под нея и скалата-плоча, под която има кладенец,
дълбок осем аршина. Настроението ни бавно започне да гасне
и съвсем се помрачи, след като най-внимателно огледахме
скалата от всички страни. Имаше вид на допотопно животно,
но твърде далечна представа за конска глава. Странното
събитие се случи, когато реших да разгледам камък-плочата
сред кръглата каменна поляна. Обикалях в почуда под
голямата скала, мястото, от където преминах каменната
поляна с камък-плочата, но от поляната и камъка – ни вест, ни
кост. Стойчо ме наблюдаваше учуден, как се въртя в кръг и
попита дали не тренирам за дервиш и ако не тренирам, какво
съм загубил. Обясних, че търся каменната поляна с камъка,
върху когото се бях качил. “Че тук няма каменна поляна, шефе.
Не съм виждал камък, върху който да си стъпил и преминал.
Както виждаш тук няма каменна поляна, а масивни скали” -
отговори Стойчо. Припомних му, че и той на връщане мина
през каменната поляна, но сигурно не помни. Той се засмя и
рече: “Шефе, започнаха да ти се привиждат неща.” И тогава си
спомних за случката, преди години, над село Бродилово,
проумях събитието и се примирих със случилото се. Вече
много по-късно, игумен Гавраил ще каже: “Бързаш. Времето не
е дошло, затова не си видял отново каменната поляна и камък-
плочата. Не са ТЕ допуснали… Нужно ли е отново да ти
обяснявам за действието материализация и
дематериализация”?
Така завърши откривателската ми дейност по картата
“Средна гора”.
17

Манол Манолов – Тайните подземия на България (книга 1 – глава 1)

ПРАВО НА ЧИТАТЕЛЯ
Получих безброй писма, с конкретни запитвания и пре-
поръки, относно издадените две части на “Тайните подземия на
България”, в които читателите искат да научат повече
подробности за подземията, а други ме увещават, по никакъв
начин, да не разкривам местонахождението им, тъй като
времето не е подходящо. Съгласен съм, времето наистина не е
настъпило, за да бъдат отворени съкровищниците на древните,
колкото и да ни се иска да сторим това. Но един ден те ще
бъдат достъпни за разумния човек от бъдещето. Кога? Когато
станем разумни.
Скъпи читатели, в писмата си изразявате желание да
разкажа повече подробности за подземията в Созопол и
Несебър; за ръкописа “По пътищата на грешния човек”; за
оригиналните карти на хайдутите, изработени върху кожа и
тяхната съдба; за остров Свети Иван и нос Тиризис (днешният
нос Калиакра). Получих и безброй запитвания и имейли за
местонахождението на каменната площадка на връх “Баба”.
Питате, къде точно се намира и защо не я откривате там,
където я е описал Филип Тотю.
Ще се постарая да задоволя любознателността ви, до
колкото притежавам сведения по тези въпроси. Искам да ви
уверя, че подземията съществуват, те са реалност, а не са
измислени, както не са измислици дадените ми данни за
Слънцето”; за невидимите две планети; пирамидите; “Наска”;
“Свещника на Андите”; “Халеевата комета”; “Диска от Фестос”;
“Неси”; “Снежния човек”; “Атлантида”; “Троя”; “Черните дупки” и
редица неизвестни на науката явления. В книгата написах
съвсем ясно – на никого не съм давал предварителни сведения,
не съм се съветвал с известни учени историци и археолози за
истинността на изнесените в нея данни. Верни или не, това съм
получил и това съм записал. Повтарям, публикувам ги, за да
няма първооткриватели, а всеки, успял да открие разковничето
за нужното му сведение, да се възползва от написаното и го
използва за благото на света.
5
Изненада, както за мен, така и за всички вас, е место-
нахождението на древния град Троя, в България. Къде ли не е
откривана и търсена с векове Троя. Дори и днес се търси Троя,
въпреки разкопаното селище на Хисарлъка, в Турция, от
Шлиман и наречено Троя. И изведнъж – Троя се намира в
България. Вярно, само у нас не бе търсена. Как ли пък не,
Омир ясно пише, че е в Азия. И някакъв си българин, нито
археолог, нито историк, неочаквано получил “сведение свише”
твърди, че родният му град Царево (бивш гр. Василико и
Мичурин) е Троя. Колко сме ги слушали такива… Знам. Колкото
и невероятно, и неприятно да е това известие за някои учени,
приели непотвърденото откритие на Шлимановата Троя, е
предстоящ факт. Надявам се, скоро българските археолози да
направят проучване и Троя, истинската Троя на Омир да
разкрие древната легенда за съществуването си и за
Троянската война. Сега пък какво, да не би писателят да иска
да докаже, че древната култура е тръгнала от Троя? Една
култура сравнима с Гръцката? Дали да не напомня, че Орфей
е тракиец, предал ученията и знанията на Бялото братство на
гърците, за да изкристализира гръцката култура? А нима бог
Дионис е гръцки бог? Заимстван е от траките, така е станал и
гръцки бог. Чудно ли е тогава, че с боговете се определя
продължителността, развитието и упадъка на дадена култура?
Боговете идват, ръководят народите по света и след като
изтече “мандатът” им се заменят с нови.
Троя, една многовековна, неразгадана одисея. Безброй
проучвания и разкопки се извършат в очакване да бъде
открита истинската Троя. А тя все остава далечна, загадъчна и
тайна. И въпреки това, книги, филми и театрални постановки
представят и величаят града там, където никога не е
съществувал. За в бъдеще телевизионните “археолози” няма
да показват Хисарлъка в Турция, застанали на “мястото на
двореца на цар Приам и да наблюдават гръцките кораби”. А
те, корабите, незнайно защо, са толкова далеч, че почти не се
виждат от това място. Да не избързваме да оповестим, че сме
открили града на Омир. Нужни са разкопки, доказателства, а
те тепърва предстоят. Но съм уверен, че Троя е там, където я
посочи
6
моят Учител. Описал съм града така, както го видях. За да
улесня археолозите, ще уточня, че Троя се намира на 700 м
зад стария, недоизграден до скоро, хотел в началото на
квартал “Василико”. Там се намира и дворецът на цар Приам,
изграден от две части – външна и вътрешна.
Външната част е имала два входа – единият по посока към
морето, другият – на срещуположната страна. Във външната
част на двореца са се намирали оръжейниците, царските
складове, постройките за работещите в двореца, караулните
помещения, канцелариите на царя, където са били приемани
поданиците, пратениците на други царства и военни
предводители от по-ниските стъпала в йерархията. В
западната част на външния дворец се намирала голяма зала,
където са били организирани царските празненства по
различни поводи; срещи с чуждестранни гости – винаги от
висшата йерархия и царски особи, както и предводителите на
съюзническите войски.
Във вътрешната част на двореца са били личните покои на
царя и семейството му, както и на най-приближените
придворни от свитата на царя и царицата – дами от знатни
родове и висши офицери. В тази част на двореца са имали
право да влизат само гореспоменатите, които са носели
специален царски печат, удостоверяващ правото им на достъп.
В определени случаи, с разрешение, единствено от царя, са
били допускани и други лица, но те са били приемани в
специални помещения, изолирани от царските покои и не са
имали достъп до тях. В западното крило, до личните покои на
царя, се е намирала вратата, водеща до хранилището, архива
и трезорното помещение на монетарницата. Входът за самата
монетарница е във външната част на двореца. Там са
работели доверени хора, с препоръки и под строг контрол и
наблюдение. Имало е денонощна охрана.
Троянците са били смес от късни атланти и заселили се, по-
късно по тези земи, тракийски племена, които са се отличавали
от другите траки с по-високото ниво на информационни
комуникации. Те са приели от атлантите техните знания и
постепенно са се смесили с тях. В късната история на Троя е
имало единици чисти атланти, които изпълнявали специална
мисия, свързана не тол-
7
кова с бита на царството, а по-скоро с приемането, пре-
даването и съхраняването на информация от висшите
енергийни нива.
Древна е историята ни и е време, да се разкрие пред света,
какви личности и Богове са живели и какви съкровища има по
нашите български земи.
По молба на много читатели, в настоящата книга ще
публикувам фотокопия на оригинални хайдушки карти -
изработени върху кожа, показващи местности, където са
скрити съкровища. Предварително искам да предупредя
“търсачите на съкровища” да не се надяват, че щом при-
тежават тези сведения, ще успеят да се доберат до съ-
кровищата. Казах, в предишните две части на книгата, че
разкритие по картите е невъзможно, не само поради наличието
на шифър в описите. А защото в картите има и други тайни.
Хайдутите (не хайдуците) са били умни, твърде умни и
съобразителни хора, борещи се срещу поробителя и събирали
злато не за себе си, а за освобождението на България. Колко
наивно разсъждение, нали? Но идват дни, когато за живота и
дейността на хайдутите ще се открият нови истини…
8

Из “Тайните подземия на България” – част 7, Милан Миланов

Из “Тайните подземия на България” – част 7, Милан Миланов

“Събитието се развива на връх Бабу в Стара планина ( описвам го така както ми беше разказано) …
… От хеликоптера кръжащ над скалистия връх Бабу се вижда малко плато, в подножието на което е застанал възрастен мъж със селски дрехи, който следи с очи машината. Той маха с ръка за поздрав, проследява полета, докато летецът прави кръгове с хеликоптера и се приземява. От машината изскачат войници, въоръжени с автомати, в камуфлажни униформи, и заемат позиция. .. Вратата на пилотския сектор се отваря и оттам излиза Людмила Живкова, облечена в спортен екип. Тя посочва селянина, който чинно очаква пристигането и. Малко преди да се качи до върха, мъжа  обстойно е проверен за оръжие от група цивилни лица, които при кацането на хеликоптера напускат района. Те са изпълнили задачата си – да осигурят безпрепятствен достъп на Людмила до върха, да проверят доверения човек и да не допуснат туристи.
На устните на Людмила се появява усмивка, тя подава ръка на селянина, ръкуват се, а той посочва скалите не върха и двамата тръгват, придружени от войниците към посоченото място….
Камъните затулващи входа на пещерата са извадени, първи в пещерата влизат част от войниците, снабдени с мощни прожектори, чиято светлина трескаво опипва пещерата. След тях влиза селянинът и посочва на стената едва забележимо очертан правоъгълник, след което излиза навън. Войниците разбиват правоъгълника – добре замаскиран вход и по стъпала надолу влизат в обширно подземие. Лъчите на прожекторите лазят по пода, играят по каменните стени и осветяват „пещерата на Али Баба”. Подземието е пълно със съкровища -  от дървени сандъци са посипани и разпилени по пода едри златни монети, в други сандъци има струпани златни съдове, на поставки са сложени златно копие, златен меч и броня. Два диаманта с големината на яйце от гълъб пречупват светлината на прожекторите в хиляди искри ; златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло; книги с твърди кожени корици, златна мастилница, малки златни и сребърни статуетки на богове; двуметров златен кръст и две мраморни статуи с корони на главите попълват невероятната колекция.
Хладината в пещерата, съкровищата и застиналите в мрамора лица на статуите карат войниците да тръпнат. Внасят акумулатори, монтират електрически лампи и ярка светлина залива пещерата. Двете статуи на мъж и жена в естествен ръст привличат вниманието.
Придружена от водещия офицер, в пещерата влиза Людмила.Тя е във възторг от видяното, лицето и е бледо, а устните безмълвно шептят молитва. Дълго и съсредоточено разглежда и се възхищава на прекрасните произведения от древността и с трепетно вълнение се отправя към статуите. Не е нужно да гадае на кого принадлежат – на постамените са издълбани имената на император Константин и Елена. Людмила застава чинопреклонно пред владетеля приел християнската вяра благодарение на майка си Елена, и искрено се прекръства. Развълнувана от находката тя протяга трепереща ръка към статуята на Константин и сваля от главата на императора златната корона, благодари му шепнешком за подаръка, после посяга и към златната корона на Елена и отново благодари…
Нарежда да се изнесат съкровищата и мраморните статуи, прекръства се и излиза навън. Преди да отлети разпорежда пещерата да бъде зазидана!
На следващия ден вестник „Работническо дело” съобщава с големи букви на първа страница „ДВАНАДЕСЕТ ВОЙНИЦИ ИЗБЯГАХА ЗАД ГРАНИЦА”.
Години преди този случай беше открито съкровище в района на Враца, което вдигна такъв шум, че служителите на западните посолства у нас предприеха спешно пътуване до Враца. Наложи се да влезе в действие танковата бригада от София – уж имаше учение, което спря пътуванията към врачанския район, а слухът за намереното съкровище се оказа „фалшив”.
Какво се бе случило? Няма да разказвам историята на съкровището, нито ще уточня мястото, важното е , че в пещера около Враца се откриха значими по стойност съкровища, сред които бе намерен и един царски мраморен трон.
Оперативните служители на „специалното” звено в МВР, които извършиха огледа и изнесоха съкровищата, описаха най-съвестно в протоколите за оглед какво са видели, заснели и какво е изнесено. На следващия ден по нареждане на министър Димитър Стоянов, протоколите от огледите на офицерите вече не съществуваха! На служителите на МВР бе наредено да забравят всичко – те никога не са посещавали района около Враца, не са участвали в откриването на каквото и да било съкровище. Мълчанието им бе купено с по един апартамент, подарък от Тодор Живков.
Къде бяха изчезнали златното съкровище и царския мраморен трон, никога не можах да узная. Не съм се и старал, а и никой нямаше да ми даде сведение – това беше държавна тайна! Интересуваше ме най-вече царският мраморен трон, който би трябвало да се предаде на Националния Исторически Музей. Бях приятел с тогавашния директор – Румен Катинчаров и го попитах дали в музея не е получен нов експонат – мраморен трон, без да споменавам за съкровището. Той не знаеше нищо…

-         Ето, че отново ще говорим за Людмила – прекъсна мислите ми игумен Гавраил, седна до мен на пейката под стария дъб и вдигна глава. – Днес ще дирим изчезналите златни корони…
-         Не само тях Учителю, и…
-         Да, да – прекъсна ме той – ще издирваме ценностите изнесени от България по времето на Тодор Живков, взети от различни подземия, крепости и съкровищници. Откъде да започнем?
-         От незаконните разкопки извършвани тайно, без знание и разрешение от БАН, без присъствие на археолози, само с устното нареждане на Тодор Живков.
-         Така е, тогава властваше диктатура. Искаш да знаеш дали по времето на Т. Живков от България са изнасяни ценности и къде? Да, изнасяни са саркофази и ценности в Русия, Италия и Ватикана.
-         Първо ще попитам за мраморния трон, изчезнал безследно от подземието във Врачанско.
-         Не е изчезнал. Тронът е транспортиран в Русия!
-         За съжаление загубен е завинаги.. Поне знае ли се на кого е принадлежал?
-         Девет  владетели поред са седели на него.
-         Девет владетели? Кои владетели Учителю? Това е много важно да се знае – оживих се, зачаках с нетърпение имената им.
-         Засега не е позволено да се съобщават имената им. Съжалявам ученико. Но като компенсация ще ти открия, че зад подземието, където стоял тронът, има каменна зала, в която са положени саркофазите на деветимата погребани влдетели. След откриването на саркофазите ще станат ясни имената на тези владетели.
-         А духовно извисената Людмила е вършела тези закононарушения и е съдействала за изнасяне на съкровищата извън България!
-         Не бързай със заключенията, преди да си изяснил нещата – скастри ме той. Людмила Живкова не е съдействала за изнасянето им. Тя е настоявала всички съкровища да останат в България и да се разкрие истинската история на нашата страна и древните корени на българите.
-         Учителю, да разбирам ли, че искаш да защитиш Людмила?
-         Няма безгрешен човек! И тя има допуснати грешки. Надявала се е, че нарушенията които извършва ще са от полза за българския народ. Искала е да запази в тайна ценностите, докато настъпи моментът, когато да бъдат изложени в специално изграден за целта музей, без да има опасност някой от върхушката да ги изтъргува извън страната.
-         От моята позната научих, че Людмила е притежавала девет златни царски корони.
-         Казала е истината. Да, Людмила е имала седем златни корони, извадени от български подземия. Короните са принадлежали на различни владетели, от различни епохи. Другите две корони не са от българските земи.
-         Учителю, защо Бог разрешава да се изнасят безценни творения от земите ни? Те вече за безвъзвратно изгубени за нашия народ.
-         Михаиле, това че са изнесени е човешко дело, плод на човешките решения, а не Божия воля.
-         С други думи са дело на Тодор Живков и на приближените му управляващи, а Людмила?
-         Да ти повторя ли, че Людмила Живкова никога не е участвала в изнасянето на ценности от България?
-         Но короните ги няма…
-         Изнесени са от България след смъртта на Людмила, а ценностите, взети от връх Бабу са били транспортирани първоначално с хеликоптер до една от резиденциите на Тодор Живков. Така е било наредено…
-         Учителю, за смъртта на Людмила Живкова се изписаха всякакви предположения, от допустими и възможни до фантастични небивалици. Всеки, който надникне в интернет ще прочете „многоумни” разкрития от хора, които дори се занимават с наука. Излишно е да описвам становищата им, в тях не може да се открие истината, а на мен ми е нужна истината за смъртта на Людмила.
-         Истината Михаиле е една – Людмила Живкова беше отровена от тайните служби на Великите сили. Тя беше високо духовно посветена за времето си жена. Знаеше истината за произхода на расите, народите по-конкретно на българите. Знаеше местонахождението на древни светилища, подземни градове и съкровища. Искаше да направи достояние на хората и обществата тези знания, работеше за просперитета на България, за да заеме нашата страна полагащото и се достойно място в историята на света. Искаше да открие подземните богатства и да ги използва за страната ни, за успеха на България. Това не се харесваше на Великите сили и е било взето решение за ликвидирането и. Баща и е бил предупреждаван да спре Людмила в търсенията и за древното величие на България, но въпреки разговорите си с нея, тя е отстоявала поизициите си и така е предизвикала заговора срещу себе си. По-късно истината за смъртта на Людмила Живкова ще бъде разкрита….  Людмила е имала отворени духовни канали и сетива и е виждала, по духовен път, много от местата и съкровищата. Била е допусната до архивите на Ватикана, като историк – четири пъти. Оттам тя е взела копия на оригинални карти и документи….”

Тайните подземия на България – М. Миланов (5)

ОРФЕЙ-И БОГОВЕТЕ УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ

Остана недовършен и разказът за Орфей. За да проследим съдбата на този митологичен образ, нека си припомним, съвсем накратко, за последните дни на Орфей, изложени от великия Овидий в поемата “Метаморфози”.
… Орфей моли бесните вакханките да го пощадят, но те не се вслушват в гласа, на който се покоряват дървета и скали. Окървавен, Орфей паднал на земята, душата му отлетяла, а вакханките разкъсали тялото му и захвърлили главата и лирата му в бистрите води на река Хебър. И настава чудо! Струните на лирата, понесени от печалните вълни на реката, тихо зазвучават, оплакват гибелта на певеца, а брегът тъжно им приглася. Цялата природа оплаквала Орфей: плачели дърветата и цветята, плачели животните и птиците и дори
немите скали плачели, а реките придошли от проливаните сълзи.
Все по-далеч и по-далеч река Хебър (Марица) отнася главата на Орфей към просторното море… А морските вълни отнесли лирата на Орфей в Егейско море на остров Лесбос. Оттогава звуците на дивни песни звучат на остров Лесбос.

По-късно боговете поставили всред съзвездията на небето златната Орфеева лира. (Съзвездието Лира, в което влиза и звездата от първа величина Вега).
Душата на Орфей слязла в царството на сенките и видяла онези места, където той търсил някога своята Евридика. Отново срещнал великият певец сянката на Евридика и я притиснал с любов в своите обятия. Сега те можели, вече, да
бъдат неразделни. Сенките на Орфей и Евридика бродят в здрача на полетата, обрасли с асфо-дели. Сега Орфей, без страх, може да се обръща, за да види върви ли след него Евридика…
Красива легенда, пленяваща със своята изящна нежност и описваща обичта и скръбта на Орфей. Днес за Орфей и Евридика все повече и повече се пише, възкръсват много легенди. Откъде ли Овидий е могъл да получи сведения, за да опише в поема тези древни, митологични събития?

- Притежавал е ясновидски дарби – ще каже по-късно Учителят. – Чрез поетичната си дарба Овидий, описвайки мита за Орфей, показва залеза на една велика култура, оплодила гръцкото племе с духовните и материалните знания на древните траки. Културата на Елада, безспорно, е наследство на всички умения, притежавал някога българският народ, съзнателно скрити пред света, за да блесне триумфът на една нова цивилизация. И той блесна, в ярката изява на знания във всички области на живота, но скрит остана за света народът, дарил любовта, мъдростта и знанието – поставили основи на тази цивилизация. Скрит, съзнателно, както остава скрита и великата атлантска култура. Егоистично, разбираемо по човешки, без да се предвиди, че един ден древното, божественото знание отново ще се възвеличи, ще възкръсне като феникса. Фениксът, та това е българският Дух.

За Орфей ще се пише още много. Освен легендите липсват онези веществени доказателства, които са така нужни на археолози и историци. Можем ли да внесем поне малка частица разяснение за неразкритата съкровищница от
божествени знания, наречена Орфей?
Да се запитаме, съществували ли са в действително Орфей и Евридика или това са само митологични литературни образи? Но нали сме се уверили, че легендите не са само легенди?
Трогнат от разказа за великата любов на Орфей, помолих игумен Гавраил да разкрие истината. Не по-малко развълнуван от мен, той удовлетвори молбата ми:

- Легендата е сътворена по действителен случай. Евридика произхожда от знатен тракийски род. Тя е високо духовна личност, с отворени сетива за общуване с Висшите светове. Владеела е много тайнства, наследени от атлантите. Орфей също е посветен във висшите духовни знания. След смъртта на Евридика той влиза в подземния свят като се надява чрез знанията, които притежава и силата на мисълта си да я върне към земния живот. Не успява и се оттегля от светския живот, разочарован от нивото на знанията и силата си. Орфей и Евридика имат две деца – момче, което е първородно и момиче, което по-късно умира при ритуално посвещение.
Гените но Орфей и Евридика са съхранени и предадени чрез сина им. Севт II е втори син на баща си, потомък на Орфеевия син.
Орфей е с царско потекло. Баща му е бил владетел на Бесите, а майка му е била тракийка от династичен род, свързващ я с владетелите на първите траки, дошли по тези земи.
- Орфеевата школа?
- Орфей е имал школа за духовно развитие и тълкование на мъдростта на древните атланти. Уменията му и високото му духовно ниво го правят търсен духовен учител не само от траките, но и от ученици, насочили се по пътя на мъдростта и познанието от всички царства по бреговете на Средиземноморието.
- Краят на живота на Орфей е тъжен…
- В поемата, да. А в действителност той умира спокоен, защото е убеден, че част от знанията му са предадени на най-добрите му ученици. А това, което не е успял да предаде на учениците си е съхранено в ръкописи, пазени и до днес в храма на Орфей. Погребан е със специален ритуал и е положен в
подземието до саркофага на Евридика.
- И това подземие Учителю, се намира…
- В района на светилището на Орфей. Там има малка могила, почти незабележима, сраснала се с местния релеф. Под нея е входът за гробницата на Евридика и Орфей. Под гробницата има и друго подземие, което е било използвано за съхранение на ценни ръкописи от стари епохи. Мястото е свещено.
Разхождам се и се спирам пред статуя на Богиня, отлята сякаш от матов седеф. Хем статуя, хем жива, неземно красива жена. Погледна ме приветливо и заговори.

- Тази вечер започва изграждането на втория паралелен щит около Земята. Той има задача да предпазва Земята от образуващите се в пространството двойни елементарни структури следствие на пренареждането на планетите, в различните планетарни системи по степен на градивност и отчетност, в Космогенетиката. Този щит ще се изгради с общи усилия. Всеки негов елемент ще има защитени фундаменти и ще се ръководи от висшите ешелони на градивността.
Пренареждането на планетите се налага във връзка, с изменението на Кристала и на енергийните функции на ядрата му. Всяка планета ще придобие нова програма и ново значение, след пренареждането. Центърът на въртене на планетите, както и тяхната скорост ще се променят значително. Връзките между планетите и прилежащите им градивни орбитални станции, ще се трансформират в нов вид енергийни взаимоотношения.
Ще се изградят по-хармонични и идеални връзки, опитности, взаимоотношения и контакти между индивидите от всички Вселени. След пренареждането на планетите, ще се стигне и до промяна в живота и ролята на жителите в различните планети и Вселени. Ще настъпи промяна в принадлежността на някои индивиди към определените им до сега планети-домове. Това ще доведе до миграция и разселване в целия Всемир. Цели
групи индивиди ще променят не само планетата, но и Вселената, която обитават. Това ще доведе до, временно, объркване в целия Всемир. Ще настъпи за кратко време хаос, който трябва да бъде овладян. Трябва да се умиротворят преселниците и домакините, да се уеднаквят познанията им, в
зависимост от степента на развитие на планетата-дом; да се препрограмират индивидите-пришълци за новата роля, която ще имат в новия си Космически дом.

Задачата никак не е лесна, а и не е единствена, затова се налага и вие на Земята да мобилизирате силите си и да положите усилия за изграждането
на нашия общ дом – Всемира. Отдайте силите и знанията си, уменията и възможностите си, за да можем по-лесно и безпроблемно да изградим новия хармоничен свят на Вечната Кристална Любов, към който всички сме отправили взор и към който всички се стремим с все сили. Вие можете толкова много! Овладейте мощта и я впрегнете в изграждането на Съвършения свят, на Новото време, чиито управници и господари ще бъдете вие! Не се иска много от вас – само желание, воля, целенасоченост, упоритост, труд, енергия и разбира се, овладяване на емоциите, този най-голям и вреден токсин за мира на човешкия индивид. С общите ви усилия и знания ще се премине по-лесно през кризисните периоди, ще се овладеят по-лесно неградивните елементи и ще се подпомогне невероятно обемната и трудоемка работа. Любовта, щастието и хармонията, които ще получите в Новия свят, заслужават вашите усилия и лишения на моменти. Повярвайте в това! Никоя човешка мисъл и никоя човешка фантазия не могат да създадат, представят и видят красотата, в която ви предстои да живеете, творите, градите и управлявате.

Ще бъде едно изключително съвършенство, пълна хармония между чувства, дела, живот, индивидуалност и блаженство. Индивидът на Новото време ще бъде творец на живот, любов и красота. Вие ще бъдете свръхсъвършените същества, които не само ще живеят в Новото време, но и ще управляват Всемира. Вие ще имате далеч по-важна и съзидателна роля да изградите другите Кристали, да оформите Вселените им и прилежащите им планети, да създадете енергийните им канали, щитовете им, центровете с различните функции и след това да започнете да сътворявате живите организми на всяка отделна планета. Ще ваете формите и чертите им, ще планирате развитието им, ще направлявате еволюцията им, ще създавате програмите им, ще следите и контролирате изпълнението им. Ще управлявате и новите форми на живот, в тези нови планети, Вселени, Всемири, изградени от вас.

А когато, след хиляди години, изградите и овладеете останалите 9 Кристала, когато станете единствени господари не само на вашия Всемир, но и на останалите девет, тогава ще започне новата ви дейност, новата ви роля, отново градящи, можещи, знаещи, творящи и управляващи ще продължите по-нататьк. А къде е това? Отвъд Десетте Кристала, отвъд видяното до сега, отвъд това, за което знаете. А кое е то? – Това ще разберете с времето. За сега това е достатъчно. Затова не спирайте да работите, да творите, да се стремите към Новия свят, защото времето не чака. Имате толкова много работа, а времето тече неумолимо. Дерзайте и бъдете упорити! Вървете смело напред и градете всичко с любов и вяра! Не се съмнявайте и не се отчайвайте! Ние ви помагаме, но силата и познанието са у вас!
- Остана неизяснен въпроса ти за атлантите, Ученико. – Припомни ми той и веднага си спомних, че точно това исках да попитам игумен Гавраил. Атлантите -продължи той – са просъществували на земята, като цивилизация, приблизително около 1000000 години. Заселени са първоначално, в западната част на земното кълбо, където развиват своите умения и знания, строят градове и процъфтява културата им. Имали са добри учители в лицето на останалите последни лемурийци.
Постепенно започват да се разселват, повишават духовния си потенциал и усъвършенстват постиженията си, начина на живот и управлението на градовете си…
Чувам гласа му и виждам как на различни места по земята се изграждат надземни и подземни градове, пирамиди, космодруми, паметници на архитектурата и културата…

- Атлантите продължават традицията на своите предшественици, да строят пирамиди, транспортни коридори и бази за приземяване и излитане на кораби от различни краища на Космоса. В подземните им архиви се съдържа огромна информация, обхващаща времето от тяхното заселване, минаваща през различните периоди на развитие, разселване, катаклизми и стигаща до последните исторически моменти – описват и потъването на Атлантида -последната останала част от родните им земи. Описани са местата, които населяват оцелелите атланти; племената и народите, с които общуват и, на които доверяват част от знанията и уменията си.
Слушах с внимание думите му, не записвах нищо, но казаното оставаше главата ми. Щях да питам за генофонда, но той допълни:

- През целия период на съществуването си, атлантите попълват генофонда на Земята с представители от различните епохи и периоди на своето развитие. По време на късните лемурийци, успоредно с атлантите, на земята живеят
и представители на друга цивилизация, идващи от Галактиката на голямата спирала. Те са се отличавали с огромните си размери и до днес са останали в спомените на хората, като великани. Били са тук и по времето на атлантите
и, напускат земята с изчезването на последните им представители. Целта на тяхното пребиваване е била да подпомогнат двете цивилизации в изграждането на по-добри и енергийно усъвършенствани транспортни коридори, за захранване на подземните градове и бази.

- Моля те, разясни ми, по-подробно, за генома на съвременния човек.
- Дадох ти твърде много сведения, но явно не са ти достатъчни… Със сигурност ще се повторя, но щом се налага… – рече Гуру и започна да обяснява: – Геномът на съвременния човек се разработва в подземните лаборатории на цивилизацията от Сириус с помощта на генни инженери от
Плеадите, които вече са имали опит в създаването на земни цивилизации. Всяка двойка клонинги е била заселвана в близост до съществуващите градове на атлантите. Те са се приспособили в кратки срокове, което е било повод да се отбележи, че опитът за създаване на нова земна цивилизация е успешен. От матрицата на човешкия геном, пазеща се в подземните лаборатории на Сириус, са създадени четири разновидности на първичния ген, определящи четирите цветови раси на човечеството.

Дълго време първите представители са живели в съседство с атлантите и са възприемали от тях знания, умения и духовност. Така, съчетавайки полученото и наученото от тях и заложеното в генома на новия човек, вашата цивилизация започва бързо да се развива и да изгражда своите градове и култура.
Впоследствие са станали природни катаклизми, които водят до окончателното потъване на Атлантида и намаляването на числеността на атлантската раса. Тези катаклизми са останали в спомените на древните и са описани в легендите, митологиите, философските и религиозни учения на различните народи. Не е имало един всемирен потоп, както казва Библията, а са поредица от катаклизми на различни места на земята, в различно време, в рамките на около 3000 години.
Цивилизацията се е развивала с бързи темпове и е било взето решение да се съхранят гените на всички, съществуващи живи същества и организми в отделна генна банка, която е подбанка на генофонда на земята, в която да се съхрани генна информация само за вашата цивилизация.
Тази мисия е била възложена на високопосветения Ной и неговото семейство.
Подпомогнат от създателите ви от Сириус, той събира генния материал и го пренася на построения кораб, където се качва със семейството си, по времето на поредния природен катаклизъм, засегнал Атлантида, териториите около Средиземно море и региона на Черно море, и се отправя към определеното място, където предава генната информация в подземната генна банка.

Ще повторя пак, че произходът на българите, е далеч в зората на вашата цивилизация, още от първите бели клонинги, заселени до град на атланти. След като получават знанията и уменията, които са им необходими, за да могат да се развиват самостоятелно, те предприемат пътуване през океана и се заселват по днешните ви земи. От тук започват своето разселване през вековете, като ядрото на народа остава винаги по тези земи, а много от племената са отпътували в различни посоки, като някои от тях са се върнали отново, след като са изпълнили възложените им мисии. Основната мисия на българите е била да съхрани гена на атлантите, който е вграден в тяхната генна матрица, преди да предприемат отделянето си от тях и да пристигат тук. При разселването си те смесват атлантския ген с гените на вече развилите се други народи. В по-късен период, когато расата на атлантите е пред изчезване, българите и траките поемат мисията да обновят гена на народите. Тогава предприемат пътуване на изток – към генофонда на човечеството. Там, те получават двата чисти гена – на атлантите и на лемурийците, както и задачата да върнат този на атлантите в българските земи и да възстановят своя геном, а генът на лемурийците е трябвало
да предадат на славянските племена и в по-късен период, когато двата гена са, вече, добре усвоени, генът на лемурийците да се слее с този на атлантите. Това е станало при асимилирането на някои от славянските племена от траките и от завърналите се българи.

През вековната си история българи са населявали много райони в Европа, Азия и Африка, където са оставили трайни следи и до днес. С изграждането на различните си държави и градове те са се смесвали с местните народи и са им предавали част от своя ген. Така се е осъществило усъвършенстването на цивилизацията ви по тези части на Земята. По подобен начин са се развили еволюционните процеси и в Америка, Африка и Австралия.
- Има сведения, че траките са едни от първите заселници в Америка.
- Не, първите заселници в Америка, не са траките. Там се разселват наследниците на червената двойка Адам и Ева. В Северна Америка траките се появяват по-късно със специална мисия.
- Ще те помоля да доизясниш, къде се заселват първите траки на територията на България?

- Траките пристигат от Атлантида и се заселват на територията на днешна Северна и Североизточна България, а след това се разселват в други посоки. Траките са високо интелектуално племе, притежавали са умения, които са наследили от атлантите. Всички древни храмове и пирамиди на територията на Европа, част от Азия и Северна Африка са дело на траките – на техните разклонения. Били са владетели във Вавилон, Шумер, Китай, Индия и на още много други места. Основоположници са на най-важните династии по тези земи.

- И още един въпрос, славяните са клон на тракийско племе, нали?
- Така е, славяните са клон на тракийско племе, което първо започва поход на север от Дунав и се заселва на територията на Северна Европа. В по-късен период, някои от славянските племена се връщат на юг и се сливат с прародителите си, като с това донасят лемурийския ген, предаден им при завръщането на траките от Генофонда.
- Искам да попитам за знакът на Дулу IYI – започнах аз. – Този загадъчен знак, вечно ме е интригувал със символиката си и не съм срещал обяснение, тълкуващо значението му, което да ме задоволи.
- Ти как тълкуваш знака, Ученико?
Какво знаех за знака? Това, че е един от най-разпространените свещени символи на древните Българи.
Семиотичен знак на Слънце-Бога IYI. Знаех, че някогашните Българи възприемат изображението на знака като носител на щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти – якост и здравина. В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира идеята за единство на крайностите в битието. И не случайно знакът IYI бе положен върху каменните блокове от крепостната стена на древната столица Плиска. Знак възприет от кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България, превърнал се в символ на Българската държавност.

До тук добре, но Учителят искаше да знае как тълкувам знака.
- Мисля, че знакът IYI изразява хромозома Y, а двата знака от лявата и дясната страна са звездният код на съществата, оставили своя ген в кръвта ни – Плеяди и Сириус.
Така ли е, Учителю?
- И така може да се тълкува. Но символът показва, че хората са създадени от Боговете – съществата от по-напреднали цивилизации. Той е символ, изясняващ общото между Боговете и Човека.
- Учените вечно спорят кои са траките и кои българите. Нима това не е един и същ народ?

- Траки и българи – това е един и същ народ! – Потвърди думите ми Учителят. – Останалите на нашите земи траки продължават да развиват на местно ниво получените знания от атлантите. Заминалите траки, наречени вече българи,
започват да изпълняват възложената им мисия по усъвършенстване и повдигане на интелектуалното ниво на народите. И не само това, те изпълняват и друга, по-важна мисия – възстановяване и подобряване на заложеното, от Първоизточника на сътворението, в ДНК клетката.
Разселените българи са имали да изпълняват мисии в различни части на света, а не само в Кавказ и Памир…

- Има сведения, че българите са били по четирите краища на света. И в Тибет…

- Били са. Един клон от българите е достигнал Тибет и е допуснат до подземията на Генетичната банка. От там висшите посветени на българите са взели дадения им генетичен подобрител, с който да се възроди загубената мъдрост, интелект и духовност на цивилизацията. Получили са и инструкции как и къде да бъдат предадени генетичните подобрители.

- Ще те помоля за повече разяснение, Учителю, относно “подобрителите”, както се изрази.

- Вече знаеш Ученико, че българите притежават два генетични кода – на атлантите и на лемурийците. При осъществен контакт с по-светлите племена на славяните, им предават лемурийските кодове. Така траки, славяни и прабългари се сливат на територията на днешна България.
Това е причина българите да носят усъвършенствания слят ген на лемурийците и атлантите.
Ще те попитам и за великия Омир. Как мислиш Омир грък ли е или е тракиец?

- Не, Омир не е бил грък, а Тракиец! Родил се е и живял в Тракия, но Гърците са си го присвоили така, както са присвоили много неща от древната история. Фактите, потвърждаващи това и разкриващи истинността на събитията ще започнат да се разкриват постепенно.
Древногръцката история, Михаиле, е сътворена с много преиначени факти и събития. Тепърва, истината за Омир ще се разкрива. Има негови произведения, различни ръкописи, за които все още никой не знае. Но ти се заинтересува от тази светла личност и аз ще ти разкажа, какво знам за Омир…

Той е роден в края на IX в. пр. н. е., в малко тракийско селище, намиращо се на територията на днешна България, близо до Казанлък. Имал не само дарбата на творец на словото. Бил е високо духовно извисен, знаел е тайни на Вселената. В младежките си години, той се е среща със свят човек, появил се от нищото и поел ролята на негов учител. Омир е бил сляп, по рождение, но с отворени сетива за Висшата истина, за разума на Вселената. Срещите му с този свят човек, продължили около две години, време, през което той предал много знания на Омир и изчезнал отново, така както се и появил. Омир започнал да пише, надарен не само с изключителния талант на писател, но и просветлен от Висшия разум. Голяма част от творбите му и до днес не са известни.
Неговите ученици, които записвали словата му и му помагали, прибирали и подреждали написаното в каменни сандъци, които в последствие били положени в гробницата му.

- И това, което имаме от него не е малко – тихо добавих аз.

- Достояние на света, са станали само една малка част от творбите му. Нищо от ръкописите, разкриващи мъдростта на траките, тайните, които пазели, тайните на Вселената, не са достигнали до широките маси. Преди да замине, неговият Учител му казал, че още не е време за тях, поради което всичко било прибирано и пазено за времето, когато хората ще трябва да научат тайните.
Омир умира в средата на VIII в. пр. н. е. Погребан е в гробница, близо до родното му място – град Казанлък. Учениците му са затворили в гробницата и сандъците с ръкописите.

- Доколкото ми е известно, писал е единствено на гръцки език.

- На гръцки е писал великолепните си произведения, достъпни за хората, а да запише висши тайни е използвал тракийските символи. Между ръкописите му има и изработен календар, отчитащ времето по две различни скали. Когато дойде определеното време, да се отворят тези сандъци, светът ще бъде изненадан от разкритата тайна за тракиеца Омир и богатата му сбирка от ръкописи.
- По време на Второто пришествие, на Земята, ще бъде донесена новата и карма, а наред с това светлината и мира между хората. Новата карма напълно ще измести досегашната и ще отмени събитията, заложени в нея за бъдещето на Земята. С това ще настъпи и много сериозна промяна в бъдещата история на България, тъй като тя е основният елемент за развитието на Земята. Новата карма на България е изчистена и трансформирана, с оглед на ръководната роля, която и е отредена. Предстои изчистване на кармичните канали в цялата страна. Това ще доведе до промяна и в жизнените функции на индивидите. По този начин ще се коригира бъдещето й. България ще се подготви да поеме функциите на световен лидер във всеки един аспект.

Страната ще има самостоятелна и сигурна политика за разцвет и независимост. Ще се открият големи залежи от злато, благородни метали, нефт, газ и минерали. Това ще даде силен тласък на България – напред в икономическото и развитие. Земеделието ще тръгне също в правилна посока за развитието си. Туризмът ще се превърне в много съществен фактор от бъдещия прогрес на страната. Културата ще постигне големи успехи и ще даде своя принос в световното културно наследство. Културното ви богатство ще бъде най-ценното в света. Ще се разкрият фактическите истини за миналото на българите, тяхната водеща роля в различните епохи на цивилизацията.
Историческото минало на България ще бъде признато от учените по целия свят и това ще пренапише световната история от най-древни времена до днес. За първи път България ще бъде лидер в световната политика, икономика, култура и туризъм. За първи път България ще се гордее със своите политици и управници: За първи път България ще бъде най-могъщата сила на континента и всички ще слушат нейната воля. Това е началото.

- България е страната на бъдещето. Тук ще се родят Боговете, които управляват Всемира. България ще стане Свещената страна на Боговете. От тук ще тръгнат световните и всемирните промени. Воден от силата и мъдростта на Боговете, целият земен свят ще се преобрази и ще се отдаде в служба на Новото време. Новото време ще бъде кулминацията в развитието на индивидите от Земята и целия Всемир. В България ще се родят Бог и неговите верни Богове – единадесет на брой. Те ще образуват Великата дванадесеторка, която ще владее, управлява и ръководи не само жителите на Свещената Земя, но и целия Божи Всемир. България ще стане най-великата, най-мощната сила, която ще ръководи всички съществуващи страни и държави, без значение колко могъщи са те сега. България ще наложи своята международна значимост. Тя ще бъде дома на Боговете.

В България ще се родят новите закони, новият морал, новият устрем, новото битие. България ще бъде Свещената земя, която ще посрещне Света на мъртвите и ще приеме повелите на Новото време. От тук ще се наблюдава Второто пришествие и отварянето на Голямата врата. Бог е на Земята, Бог е в България заедно със своите единадесет Богове, за да осъществят най-висшата мисия и да пренесат любовта и хармонията тук, на Земята, а от тук и в целия Всемир.

Тайните подземия на България – М. Миланов (4)

Вие, българите, притежавате слънчев ген…

Това е една видима, лека слънчева нишчица, намираща се в 5-тото преплитане на ДНК – спиралата на българина. Слънчевия ген отличава генезиса на българина от този на другите народи. Той показва и генетичната връзка на българина с Космоса.

Бълг. ген е в основата на генезиса на човечеството. ДНК-генът е съставен от белтък и кристал. Генът синтезира белтък на основата на гел. А герът е течен кристал на основата на силиция. Хората с повече силиций в кръвта са носители на Слънчевата памет, т.нар. слънчев ген.

Да се съсредоточим на на темата за слънчевата нишка и за идентичността на личности от типа на Ел. Блаватска. Да, има прилика, но с определени нюанси, тъй като всяка човешка душа е надарена с възможности за постигане на определена цил – да работи на различни честоти и нива. Вие българите може да се гордеете със заминалите си вече от този свят екстрасенси като знаменитата пророчица Ванга, Божествената Слава Севрюкова, дядо Влайчо, Стефанка Мирчева, Веса Маркова… Именно чрез този силициев заряд са възможни делата на чудотворството. Светците, ангелите, учителите като Исус, Орфей и Дънов са такива носители и чудотворци. Силициевият ген прави мисълта лечебна и променяща гравитацията.
Той е зърното, посято в почвата, очакващо подходящи условия да поникне и се развие. Но това поникване и развитие зависи от Учителя, който поема отговорността за дадената личност.

Хипофизата е микрочипът на главния компютър – мозъка на човека. “Ключът” на този механизъм се намира в сърцето.

Българските учени, а и ти като доктор, сигурно се учудвате и не можете да проумеете как така 7% от българите не могат да се разболеят от СПИН, макар да са имали сексуални контакти с вирусоносителите на болестта.
- Поради това, че притежават слънчевия ген?
- Да, притежават голяма доза сириций в хипофизата и кръвта си.
…”

“… Англичаните и ирландците са твърде много свързани с българите. Хиладолетна е връзката ни с тях… В древността българите се разселват и заселват днешната територия на Англия и Ирландия и се смесват с автохтонното им население…

- Е, ще кажеш, че тогава българите още не са живеели на територията на днешна Б-я. Не, българите сме живели тук през времето на Атлантида и отново живеем пак тук. Отиваме и се връщаме във вековете. …
Не се знае кога, но в недалечно бъдеще островът (Англия и Ирландия) ще загуби част от територията си. Вълните на океана са опасни…”
В подземието на остров св. Кирик има тайник, който съхранява цялото материално богатство на първите египтяни от времената преди историческите династии. … В помещенията около него има само библиотеки, в които систематизирано са подредени книги, засягащи различни области от бита на първите египтяни – техническа литература, описваща начините, процесите и уредите, с които са извършвани различни дейности. В специален отдел са родословията на династиите на египтяните с пълно историческо описание на времето през което е властвал даден владетел. В друг отдел са подредени документи, свързани с различни закони, наредби, договори и т.н. В следващ отдел се намират описания на всички срещи и контакти с представители от други раси, народи и цивилизации.

В най-дълбокото подземие на Созопол се намира град на средните лемурийци. Това е вълшебен град с изключителна архитектура, безценни съкровища, невиждана феерия от цветове, звуци и фини енергийни полета.

…- Подземните градове под Варна са разположени на 7 нива. Първите 2 града са на извънземни цивилизации. Първият от тях, който е най-дълбоко в земята, е изграден още преди заселването на Земята с цивилизации от земен тип. В този град са разположени лаборатории на цивилизации, представителки на всички галактики във Вселената.  Embarrassed …  В тези лаборатории се правят проучвания и измервания на земното ядро и различни манипулации с характеристиките, стойностите и производните на вълните, полетата и честотите на земното ядро.
… Там има център, в който е изграден мощен реактор, свързан директно с ядрото. В този реактор чрез пречупване, издължаване и сгъстяване на стойностите се получават нови излъчвани вълни от междинен тип, съдържащи високочестотен потенциал и двойно модулирани “фта” двойки на микроедричните стойности. Реакторът е свързан чрез втулоедрични канали с центровете на всички лаборатории, където след  преработка със специфичните за съответната галактика енергийно-полеви стойности излъчените вълни се ретланслират в зонален квазер и от там чрез концентрирани полета от горен квант се доставят в галактиките и прилежащите им планети за нуждите на обитаващите ги цивилизации.

2-ят извънземен град е създаден от цивилизацията на Плеядите – създатели на лемурийците, като към тях по-късно се присъединяват представители от Сириус, Голямо Куче, Кентавър и други съзвездия. В този град са изградени много на брой пирамиди – правилни, обърнати, двойни, различни по размер, форма, строеж на кристалите, функционалност, енергийни и вълнови параметри. От този пирамиден град се координират енергийните полета и канали на всички излъчвани в Космоса стойности на висшите Алфа и Сигма спектрални зони. Балансират се също така и нововъзникналите енергийни стойности във Вселенската общност. В голяма правилна пирамида е съсредоточен центърът за директна връзка с Акаша.
И двата града продължават да функционират и сега, а пространството, на което са разположени продължава и под дъното на Черно море.

Следващите 2 града са изградени от цивилизацията на атлантите. Първият, който е по-дълбоко под земята е град-музей и съкровищница. Тук атлантите са съхранявали всички наследени от лемурийците ценности, скулптури, книги, машини и предмети, свързани с различни сфери на науката, изкуствата, строителството, инженерните, транспортните и комуникационните технологии, лазери, енергоизточници, кристали, сфери, преносими пирамиди и др. Златни, кристални и диамантени плочи, предмети и уреди. Тук се съхраняват прототипите и оригиналите на различни машини, уреди, апарати, конструирани от атлантите. Много статуи, предмети, използвани в бита, храмовете и в различни области на технологиите и производството.
2-ят град е изграден от средните атланти. В него са живели наследниците на първия атлантски владетел. Там има голям пирамидален комплекс, състоящ се от 37 различни по форма, големина и материал пирамиди. В тях се съхранява историята на всички владетели на атлантите, много техни лични вещи, дарове, които са получавали, лични архиви, книги с родословието на владетелите, висшите духовни водачи и династиите на лемурийците. Около този пирамидален комплекс са разположени сградите, в които са живели и използвали жителите на града, разположени стъпаловидно, свързани с красиви паркове, в които има шадравани, водопади, езерца. Улиците са изключително прави, с много арки и стърбища.

Последното – 7-мо подземие е изградено от първите траки, заселили се по тези земи. В него се намират наследени от атлантите предмети и книги. Има изграден голям храмов комплекс, включващ светилища на атлантски и тракийски богове, а също храмове на Слънцето, Луната, Звездите, Венера, Сириус. Тук се намира единственият по рода си Храм на Светлинното кълбо. В тракийския град има много и разнообразни сфери, изработени от различни видове кристали. В една част на града е изграден мавзолеен комплекс, в който са положени първите 7 владетели, техните съпруги и главните жреци. В голяма мраморна стая се съхраняват книгите и документите на траките.
В по-късни времена част от града е посещавана и използвана като склад-съкровищница от персите и римляните. Много са тайните, които се крият под Варна.”

“… В подземията на Плиска се съхранява литератерната съкровищница на българските ханове, исторически документи, свързани с живота и преселението на траките, както и документи от времето на атлантите, описващи начина на конструиране и принципа, на който са работили всички използвани от тях апарати и машини. В специален отдел се намира “ключ” към познанието на атлантите. …
В златната книга, намираща се в подземията на Преслав, са предадени всички тайни на атлантите, които те са оставили на траките. Там са описани и всички техни подземни градове, както и пътят до тях. Съществува и описание на мястото, където се съхранява генетичния материал на всички живели до сега цивилизации на Земята и пътят до там. Във 2-та, по-малка част от книгата, траките описват пътищата, по които са поели; местата, които са посетили; дейността, която са извършили преди да се върнат отново по тези земи.
Началото на книгата започва с азбуката на атлантите и начините за усвояването й.
…Расата на първите атланти действително е била червена. Вече в един по-късен период, по времето на средните атланти, от Плеядите се взема решение за обогатяване на техния генофонд. И тогава в подземните лаборатории на Плеядите се разработва ген с допълнителен цветови спектър, който създава бялата раса на атлантите.

Изминава дълъг период от време, но обучението на бялата раса върви успоредно с обучението на червената. Знанията обогатяват и двете раси и едва тогава започва разселването им. Първите атланти, тези от червената раса, тръгват на запад и започват да се заселват на териториите на днешните Америки, както и на юг от тях по непотъналите по това време земи, част от които днес са много острови в Тихия океан. Белите атланти се разселват по териториите на днешните Европа, Азия и Африка. В периода на разселването е имало представители на атлантите, съдържащи гена на двете раси.

Превозните средства на атлантите не са като нашите… Те са използвали създадените от лемурийците машини, защото са възприели от тях принципите и технологиите за конструиране и задвижване на съоръженията си. Използвали са слънчева енергия, генератори за трансформиране на енергийни потоци в необходими за корабите стойности. При атлантите голяма част от съоръженията, употребявани в различни области, са се задвижвали с “пси енергия” в съчетание със слънчевата енергия под определен ъгъл и насоченост. Широко приложение са намирали енергиите, получавани на принципа на пречупената светлина с помощта на огромни скално-кристални огледала.

Великата Шамбала се изгражда по времето на първите лемурийци. Висшият разум е възложил на лемурийците мисията за построяването й, като са били подпомагани от специалисти по изграждането на подобни градове от други части на Вселената. Имало е представители от Орион, Призма-3 и Стрема, както и от други галактики. За прокопаването на земята са използвали лазерни уреди, имащи от ПИ Делта от върховата зона на енергийния спектър в зона Алфа – Гама.

Атлантите са създавали полета на материализация и дематериализация, както и на скоростно преминаване в 4-то и 5-то измерение. Пирамидалните структури от тяхното време се различават от тези на лемурийците по посоката, по която са ориентирани спрямо основните в космическата карта обекти, поради настъпилите промени в ориентацията на магнитната ос и траекториите на някои космически обекти.

Подводните градове, които атлантите изграждат са устроени на 2 принципа – подводни архиви, свързани с информационните канали до всички точки на Галактиката и до Акаша. Другите градове са от смесен тип – жилищна среда, съчетана с подводни мини за добив на злато и диаманти, както и почивни бази. Атлантите са използвали и част от градовете на лемурийците, които са наследили. Не са правили никакви преустройства в тях, съхранили са архитектурата и подредбата им.

През целия период на съществуването си атлантите попълват генофонда на Земята с представители от различните епохи и периоди на своето развитие. По време на късните лемурийци, успоредно с атлантите, на Земята живеят и представители на друга цивилизация, идващи от Галактиката на голямата спирала. Те се отличавали с огромните си размери и до днес са останали в спомените на хората като великани. Били са тук и по времето на атлантите и напускат Земята с изчезването на последните им представители. Целта на тяхното пребиваване е била да подпомогнат двете цивилизации в изграждането на по-добри и енергийно усъвършенствани транспортни коридори за захранване на подземните градове и бази.
Изненада, както за мен, така и за всички вас, е местонахождението на древния град Троя, в България. Къде ли не е откривана и търсена с векове Троя. Дори и днес се търси Троя, въпреки разкопаното селище на Хисарлъка, в Турция, от Шлиман и наречено Троя. И изведнъж – Троя се намира в България. Вярно, само у нас не бе търсена. Как ли пък не, Омир ясно пише, че е в Азия. И някакъв си българин, нито археолог, нито историк, неочаквано получил “сведение свише” твърди, че родният му град Царево (бивш гр. Василико и Мичурин) е Троя. Колко сме ги слушали такива…
Знам. Колкото и невероятно, и неприятно да е това известие за някои учени,
приели непотвърденото откритие на Шлимановата Троя, е предстоящ факт. Надявам се, скоро българските археолози да направят проучване и Троя, истинската Троя на Омир да разкрие древната легенда за съществуването си и за Троянската война. Сега пък какво, да не би писателят да иска да докаже, че древната култура е тръгнала от Троя? Една култура сравнима с Гръцката? Дали да не напомня, че Орфей е тракиец, предал ученията и знанията на Бялото братство на гърците, за да изкристализира гръцката култура? А нима бог Дионис е гръцки бог? Заимстван е от траките, така е станал и гръцки бог. Чудно ли е тогава, че с боговете се определя продължителността, развитието и упадъка на дадена култура? Боговете идват, ръководят народите по света и след като изтече “мандатът” им се заменят с нови.

Троя, една многовековна, неразгадана одисея. Безброй проучвания и разкопки се извършат в очакване да бъде открита истинската Троя. А тя все остава далечна, загадъчна и тайна. И въпреки това, книги, филми и театрални постановки представят и величаят града там, където никога не е съществувал. За в бъдеще телевизионните “археолози” няма да показват Хисарлъка в Турция, застанали на “мястото на двореца на цар Приам и да наблюдават гръцките кораби”. А те, корабите, незнайно защо, са толкова далеч, че почти не се виждат от това място. Да не избързваме да оповестим, че сме открили града на Омир. Нужни са разкопки, доказателства, а те тепърва предстоят. Но съм уверен, че Троя е там, където я посочи моят Учител. Описал съм града така, както го видях. За да улесня археолозите, ще уточня, че Троя се намира на 700 м зад стария, недоизграден до скоро, хотел в началото на квартал “Василико”. Там се намира и дворецът на цар Приам,
изграден от две части – външна и вътрешна.

Троянците са били смес от късни атланти и заселили се, покъсно по тези земи, тракийски племена, които са се отличавали от другите траки с по- високото ниво на информационни комуникации. Те са приели от атлантите техните знания и постепенно са се смесили с тях. В късната история на Троя е имало единици чисти атланти, които изпълнявали специална мисия, свързана не толкова с бита на царството, а по-скоро с приемането,предаването и съхраняването на информация от висшите енергийни нива.
Древна е историята ни и е време, да се разкрие пред света, какви личности и Богове са живели и какви съкровища има по нашите български земи.

Тайните подземия на България – М. Миланов (2)

Връщам се отново към “Демир баба теке” и тракийските надгробни могили в “Стомогилие”, името, с което е известен алхеологическият резерват “Сборяново”, за да ви запозная с хипотезата на историка Йордан Стефанов, бивш директор на музея в Исперих. Той не само предполага, но е уверен, че тракийските надгробни могили са постраени като огледален образ на звездното небе.

По поречието на р.Крапинец, в близост до Исперих, между селата Малък Поровец и Свещари се намира историко-археологическият резерват “Сборяново”. Един уникален древен комплекс, изграден от селища, светилища и некрополи. Тук според археолозите, в нач. на железния век се заселват тракийските племена гети и районът на Сборяново се превръща в поритически, културен и религиозен център. Тук е изграден град, разположен върху площ от над 100 дка, обграден с двойна крепостна стена с дебелина около 4 м и височина 12 м. На изток и запад от града са разположени 2 обширни могилни некропола – последен дом на знатните гети.

Действително ли е съществувал древен град на гетите, обграден с дебели каменни стени? Всичко започва, когато в ръцете на Йордан Стефанов попада изработена по поръчка археологическа карта на резервата “Сборяново”, в която той открива предварителна планировка на надгробните могили в Източния и Западния некропол, наподобяващи съзвездия. Ориентацията спрямо звездното небе се слеща и при останалите 17 струпвания на надгробни могили на територията на Сборяново. Й. Стефанов прави хелиографски копия на археологическата карта и при разглеждането й се натъква на загадъчно разстояние от 199 м., което се повтаря 5 пъти между различните обекти в Сборяново. С тази мярка са обозначени началото и краят на могилните некрополи, както и разстоянието от Свещарската могила до култовия комплекс “Демир баба теке”, който в миналото е бил централно светилище на траките. В продължение на 3 год. – 1974 – 1977 г. Й. Стефанов картотекира над 280 могили, групирани в 19 некропола, както и останките на 57 антични селища.

За да потвърди или отхвърли хипотезата на Й. Стефанов за “звездните карти на траките”, проф. Никола Николов от Института по астрономия към БАН, един от най-изявените учени в света по древна астрономия, чрез компютърна програма сравнява картите от могилите със звездното небе от преди 2 500 г. Открива, че повечето от 250-те могили, групирани в 19 некропола, съставят общо 44 съзвездия, 10 от които се повтарят. Големината на всяка могила съответства на яркостта на звездата, която изобразява.

Въпреки доказателствата, учените не са категорични, че могилите могат да бъдат звездни карти. Те допускат, че могилите носят определена закодирана информация, но все още не могат да установят каква. Може би това ще се изясни, когато бъде направено комплексно интердисциплинарно изследване от алхеолози, астрономи и геодезисти.

“Те, учените, просто не могат да допуснат, че тракийската цивилизация е била в състояние да създаде нещо толкова грандиозно и новаторско, каквато е звездната карта от Сборяново – уникален феномен без аналог в целия свят… Грешката на българските учени е, че търсят аналог на звездната карта от Сборяново сред други археоастрономически обекти по света” – коментира Й. Стефанов. Според историка, най-голямата загадка на Сборяново е – как архитектът маркирал местата на повече от 250-те могили, е направил така, че замисълът му да се изпълнява цели 3 хилядолетия.

Тракийските надгробни могили в археологическия резерват “Сборяново”, са строени като огледална проекция на звездното небе и крият археологическа информация, по-стара от вавилонската. Разположението на могилите отговаря на някои групи звезди от видимата небесна сфера на нашата географска ширина и по-точно на съзвездията Малка мечка, Жираф, Колар, Персей, Касиопея, Гущер, Цефей и Дракон. Големината на могилите съответства на яркостта на съответните звезди.

Хипотезата за Сборяново като гигантски античен астрономически комплекс се подкрепя и от “Загадъчен камък”, открит в преддверието на централната гробна камера на Царската гробница в Свещари. Според астронома проф. д-р Вл. Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН, камъкът крие древна астрономическа информация.

Все още никой не може да каже с каква цел е построена звездната карта. Едно е сигурно – прецизността, с която небесният свод е “прекопиран”върху земята, говори за изключителните астрономически умения на траките и познанията им за Космоса.

-”Всеславната могила” е комплексът Сборяново. съграден е от хан Омуртаг през 825 г. и е точно копие на съзвездието Орион, като основната сграда е проекция на Сириус.

- Подземията под “всеславна могила” са огромни библиотеки, съхраняващи карти на космически обекни, звездни системи, слънчеви системи… Някои от тези слънчеви системи са идентични с житните кръгове, които се откриват на различни места по земята. Звездните карти са правени от извънземни цивилизации и се съхраняват в тези библиотеки, за да бъдат открити след време от нас, земните жители, и с помощта на придружаващите ги писмени бележки да бъдат разгадани и разбрани. В библиотеката има много дискове, на които са записани “беседи” на различни теми от Нселенската висша философия.

- Пирамидалният комплекс в Сборяново е изграден от Омуртаг с помощта на духовни учители и водачи от 2-та раса на цивилизацията на Сириус. Използвани са знанията на Висшия разум, за да се пресъздадат взаимовръзките и хармонията във Вселената, които са следствие на Висшата вселенска мъдрост.

- Какво представляват тракийските надгробни могили тук, в комплекса Сборяново?

- Специално изработени могили. В тях няма погребения. Създадени са като хранилища за кристали с форма на пирамиди, сфери и кълба с различни по дължина и дебелина лъчи. Тези кристали са разположени на групи в определени конфигурации. Всяка група е разположена на отделна площадка и е свързана с лазерен генератор, чрез който се осъществява обмена и реакцията между различните вълнови параметри на кристалите и след балансиране и ускоряване на импулсите, с помощта на модулатор, разположен в основата на генератора, лъчите се насочват към планета от Галактиката.

- Могилите и кристалните групи са свързани с центъра под земята чрез върновосветлинни връзки, изграждани с помощта на микродеадрични зонални клетки, на принципа на ултравиолетовите лъчения в спектъра…

- Съобщавам ти данни, които ми се диктуват. На мен също не са ми много понятни… Но ти ще запаметиш казаното, за да го напишеш. Дейността на тези централи от кристали продължава и сега. Сведенията, които изпращат и получават са свързани с придвижванията на космическите обекти със статут на самостоятелни, необвързани в група или система тела. Чрез тази информация се предвиждат и се предотвратяват евентуални сблъсъци или нарушения в енергийно-полевите структури на Космоса.

- Само ще попитам, защо тъкмо по времето на хан Омуртаг са строени могилите?

- Защото тогава във Вселената е настъпил нов цикъл на взаимовръзки и Галактиката, като част от Вселената, е била участник в тези промени, които са налагали изграждането на такива центрове за проследяване на движението на необвързаните космически тела. Такива центрове в Галактиката има ощ 2, разположени в противоположни и отдалечени посоки.

- А звездната карта? Какво представлява комплексът Сборяново?

- Тя е направена като макет на новото разположение на космическите тела след настъпването на новия цикъл на взаимовръзки във Вселената и, следователно и в Галактиката. Същата карта е проектирана огледално в противоположния грай на Галактиката, като в нея има очертания и на паралелните светове и взаимовръзки.

- Ще попитам и за “Загадъчния камък”, открит в преддверието на централната гробна камера на Царската гробница в Свещари?

- Правилно бълг. астроном проф. Вл. Дерменджиев прогнозира, че “Загадъчния камък” крие древна астрономическа информация.

- В камъка са закодирани местоположенията, траекториите и взаимовръзките на космическите тела, преди настъпването на новия цикъл във Вселената.

Археологът Венцислав Гергов при разкопки в местността “Стражица” край село Лепица, намира част от глинена плочка с размери 15 на 13 см. Находката изобразява къс от звездното небе и е уникална за България.
“Тракийските светилища, разположени в Долината на тракийските царе, са били древни обсерватории” – твърди астрономът д-р Алексей Стоев.
След приключването на катаклизмите на Земята, ще се наложи изключително бързо пречистване на цялата околоземна атмосфера. Пречистването на въздуха ще доведе до окончателното оформяне на геноклетката и приспособяването й към Новия ред и Новия живот. След изграждането на генетичтия материал ще започне изграждането на Новия индивид като цяло, на неговите функции, конструкция, органи, дейности и организация на бъдещия живот и съществуване. Това ще бъде окончателният вариант на Новия индивид от Новото време.

Предстоят много важни събития. Сега се оформя канал за агресивно въздействие над масите от индивиди в различните краища на Земята. Необходимо е да се овладеят и предпазят 3 основни точки на планетата ви. Това са Балканите, заради най-важният елемент на Земята – България. 2-рата точка е Източна Азия, където е ключът за връзка с генераторите на всички планети. 3-тата точка е в Централна Америка, където минават 3-те основни енергийни канала, стимулиращи клетките на любовта в съзнанието на индивидите. Предстоящите военни събития трябва да са далече от тези 3 точки. Ще има силно активиране на военните сили по цялата Земя. Ще се дадат много невинни жертви, а инициаторите ще бъдат ликвидирани последни. Едва тогава ще настъпи спокойствие и ще се отвори канарът за по-нататъшното развитие и подем на Земята. Пазете 3-те точки!

Създалата се ситуация е извън контрола на земните сили. Атаката е във връзка с унищожаването на градивните елементи от страна на деградивните сили във Всемира. Каналът на Смъртта е активиран и е в хиперфункция. Намесата в делата на градивните елементи е моментна и ще бъде овладяна с времето. Каналът на Смъртта е отворен и ще погълне още 9 пъти по толкова жертви. Активирани са всички централи за отвеждане на индивидите в канала на Смъртта. Физическото състояние на индивидите е обект на атака от страна на Властимащите черни сили от Висшите слоеве на пространството. Подложените на унищожение обекти са с градивно-позитивна програма. Ще има силно разместване на потоците от индивиди, което ще доведе до масови вълнения и катаклизми. Хаосът ще обхване цябото човечество. Ще има още взривове и още разрушения. Това беше началото на хаоса. Каналът на Смъртта е отворен предсрочно, за приемане и отвеждане на в извънземното пространство на хиляди индивиди, с цел да бъдат променени програмите им и да бъдат създадени условия за преминаването им в служба на Върховните черни сили. Необходима е мащабна концентрация на индивидуалните енергийни маси и спирането на разграждащия процес в програмите, на отведения вече през канала на Смъртта. Чрез Осама Бир Ладен се проявяват едни от най-мощните деградивни сили на Земята, заплашващи цялото човечество. Полето на канала на смъртта е двойно активирано и системата му за зареждане е създадена на базата на кубичната функция на изграждащите кръстове в ерата на Водолея. Ще има още много смърт, която ще отведе много индивиди през канала на Смъртта. Всеки следващ атентат ще носи заряда на глобалната ликвидация на неизградените елементи. Ще се стигне до силово отвеждане на много неизградени обекти в отвъдземното пространство. Всеки неизграден индивид е потенциален пътник към канала на Смъртта. Тези индивиди ще се срешнас с ужаса от преминаването през този канал. Всички неизградени индивиди, които ще напуснат Земята и не им е позволено да се върнат повече тук, ще преминат през канала на Смъртта, но щастливи ще бъдат тези, които преминат през него по естествен начин. За съжаление броят на тези, които ще срещнат ужаса от навлизането в канала на Смъртта се е увеличил многократно. Предстои още много болка, смълт, ужас и хаос. Бъдете готови и бъдете силни!

Животът идва на Земята със силата на необятността и волята на неизмеримостта. Единствената сила, носеща любов е силата на безвремието. Няма сила, която да унищожи любовта, породена от истинската воля на чистото съзнание. Няма сила, която да владее посоките на любовта, когато те са правилни и силни, породени от духа на вечната истина и кристалната чистота на безкрая, на вечността. Умовете нямат силата да властват над безвремието. Там е царството на вечната мъдрост,недокосната от преходното и на кристалната любов, неповлияна от мимолетието на ниските страсти и греховни желания…
А Бастет? Казано е, че шествието със саркофага на Бастет е тръгнал от Египет, за да бъде погребана край днешното Малко Търново. От кой Египет е тръгнало?
- Днешните хора няма от къде да научат, че Древен Египет е тук. Те знаят, че шествието е тръгнало от Египет и в един момент саркофагът й се озовал в Б-я. Но защо ли ще идват от далечния Египет, за да бъде погребана в Б-я? Дали там, в долината на царете е нямало място за нея? Не си ли задават въпроса, защо една богиня ще се погребва на територията на далечна страна?
- Шествието се е движело по древните ни земи. Споменът за него, свързан с днешен Египет, води до заключението, че съркофагът е пропътувал хиляди километри. А в същност погребалното шествие, придружаващо саркофага, е изминало само няколко десетки км. От светилището, където е извършен ритуала по затварянето на саркофага и тържествената церемония, до сегашното му местонахождение.

- Ще можем ли да разберем някога какво съдържа този саркофаг?

- Разрешение за изваждането на саркофага ще се получи веднага след официалното оповестяване, че Троя е открита. Нещата са свързани, едното води къв другото. Това е дакономерността на древните тайни.

Тайните подземия на България – М. Миланов (1)

„Тайните подземия на България” е една необикновена книга на писателя Милан Миланов, в която езотериката, фантастиката и науката се преплитат, за да разкрият тайни, вълнуващи човечеството от векове. В света няма друга книга, в която да са публикувани оригинални карти за местонахождения на скрити съкровища. В тази книга ги има – преснимани от истински кожени карти с точните описания и чертежи.

В третата част на книгата си писателят продължава да ни поднася разкритие след разкритие и дава нов прочит на историята. Знаете ли, че библейският Египет, това са земите на древна България? Че гробът на Мойсей и скрижалите му са пак тук, в България? Има ли оцелели книги от изгорялата Александрийска библиотека и къде се намират те? Мумията, която смятаме, че е на фараон Тутанкамон, принадлежи на друг египтянин. Авторът съобщава, че и днес съществуват подземни градове на лемурийци и атланти. Посочва ни Хан Омуртаг като строител на космични съоръжения. Разкрива ни загадките на житните кръгове -истински ли са, кой ги изработва и какво представляват. Посетили ли са американците Луната и имали ли са срещи с извънземни. Истината за катастрофата на НЛО в базата Розуел. Защо потъна руската подводница „Курск”. Съобщава ни, че американци и руснаци поддържат от дълги години връзки с извънземни цивилизации. Знаем ли кой се крие под псевдонима Уилям Шекспир?

Описва тайни подземия и на територията на Русия. Посочва къде са изчезналите съкровища на тамплиерите и златният орел, какво има под черквата Рослин в Шотландия. Състояла ли се е в действителност войната между гърци и троянци? Поднася още подробности за първите четири клонинги от лабораториите на Атлантида; за подземията на островите Св. Анастасия, Св. Иван, Св. Кирик и Св. Тома, за Созопол и Варна, за тепетата на Пловдив.
———————————————————————-
- Учените вечно спорят кои са траките и кои българите. Нима това не е един и същ народ?

- Траки и българи – това е един и същ народ. Останалите на нашите земи траки продължават да развиват на местно ниво получените знания от атлантите. Заминалите траки, наречени вече българи, започват да изпълняват възложената им мисия по усъвършенстване и повдигане на интелектуалното ниво на народите. И не само това, те изпълняват и друга, по-важна мисия – възстановяване и подобряване на заложеното от Първоизточника на сътворението в ДНК клетката. Разселените българи са имали да изпълняват мисии в различни части на света, а не само в Кавказ и Памир…

- Има сведения, че българите са били по четирите краища на света И в Тибет…

- Били са. Един клон от българите е достигнал Тибет и е допуснат до подземията на Генната банка. От там висшите посветени на българите са взели дадения им генетичен подобрител, с който да се възроди загубената мъдрост, интелект и духовност на цивилизацията. Получили са и инструкции как и къде да бъдат предадени генетичните подобрители.
Българите притежават 2 генетични кода – на атлантите и лемурийците. При осъществен контакт с по-светлите племена на славяните, им предават лемурийските кодове. Така траки, славяни и прабългари се сливат на територията на днешна България. Това е причина българите да носят усъвършенствания слят ген на лемурийците и атлантите.
Съществата от Плеядите, Сириус и други планети създават под земята своите центрове, лаборатории и градове заради изключителните стойности, които има земното ядро. С помощта на извънземни технологии тези стойности се смесват с други енергийни мощности и се използват за различните нужди на планетите от Галактиката. За съжаление и аз нямам понятие какво представляват. Засега не се дават повече подробности. Трябва да се отбележи, че Земята се намира на специално място в Галактиката и има директна връзка с Висшата информационна банка.

- Къде се намира тази Висша информационна банка?
- В Окото на Дракона. Това е Акаша. Затова всяка цивилизация се стреми да получи достъп до Земята. Пребивавайки тук, на Земята, инопланетяните спестяват време за изграждането и поддръжката на космически информационни центрове, които да служат за връзка с банката. Но често в такива центрове се получават енергийни трусове и се налагат пренастройки, което отнема време.

- Ще попитам за източника на електроенергия. Как се осветяват подземните селища?
- С помощта на слънчевата светлина. Тя се доставя чрез специални канали и с моделиращи генератори за подземните централи. Там, с допълнителна обработка и обогатяване с Алфа енергийни импулси, се излъчва в пространството.

- В подземните градове има ли небе и слънце?
- Небето е различно, няма звезди и слънца. То е илюзорно, много чисто и е ефективен филтър, който пречиства въздуха от тежките частици на елементите, изпълващи пространството около града.
- Предполагам, че няма като нашите морета, езера и реки…
- Има водни площи, които са организирани по планов начин. Но няма соленоводни басейни. Водата е чиста, богата на положителни йони. Въздухът се създава от проводници, генериращи необходимите съставки и свързващи ги в молекули. След смесването, във въздухоцентралите, готовият въздух се изпуска в пространството чрез специално изградена мрежа, снабдена с датчици и пропускателни механизми. Енергийните мощности за тази цел се черпят от земното ядро.

- Говори се за множество златни подземни градове в България.
- Не всички подземни градове са златни. Повечето градове са изградени от цветни мраморни блокове, с богати инкрустации от злато, различни сплави и скъпоценни камъни. Във всички подземни градове има сгради или отделни части от различни кристали. Това придава изключителна красота на градовете, с много отблясъци и нюанси. Обитателите им са били от различни цивилизации – атланти, лемурийци, предишни цивилизации и инопланетяни, живели през отделните периоди от историята на земята.

- С какво са се хранили?

- Храната е различна за всяка цивилизация. Най-близка до съвременната е тази на атлантите. Много цивилизации са използвали предимно природни продукти, обработвани със специфични технологии. Облеклото е характерно за всяка отделна цивилизация – материи, апликации, аксесоари. Но не всяка цивилизация се е нуждаела от облекла. Имало е от по-старите, които не са били така плътни като материя и поради тази причина, не са използвали облекла. Имали са постоянни обвивки от различни материали, покриващи ги целите.

- Животът във всички градове е бил организиран на принципа на съвършеното държавно устройство и управление. Всеки индивид е знаел точно какви са неговите задължения в структурата на общественото устройство. Всички са били изпълнени с позитивно чувство към общото благо и развитие на обществения живот. Йерархията се е спазвала строго и никой от висшите слоеве не е злоупотребявал с властта и положението, което има. Взаимоотношенията са се базирали на взаимопомощ, толерантност и стремеж към добруването на всеки отделен индивид.

- Всяка от цивилизациите е имала собствена култура, високо развита, богата и с високи духовни ценности. Всеки град е притежавал архив, разкриващ и най-малките детайли от живота на живущите.
- А по какви подземни коридори се е стигало до тези градове?
- Имало е създадени транспортни коридори, които осигуряват безпрепятствено влизане и излизане от недрата на Земята. Там тече друго измерение…

- С други думи, тези градове днес не се намират под земята и никога ние няма да можем да ги видим.
- Входовете на подземните градове и всички богатства, пренесени в други измерения предстои да бъдат отворени и разкрити за очите на земните жители постепенно и в зависимост от съдържанието им.
- Добре казано, но кога ще се случи това? След колко хиляди години?
- Това ще се случи в зората на Новото време, предхождащо сливането на световете и отварянето на Голямата врата. Всички загадки предстоят да бъдат разгадани. Те носят в себе си важна информация, необходима за цялостното бъдеще, обхващащо сега съществуващи обекти и елементи в Кристала и извън него. Предстои да се отворят тайните подземни входове и тунели на Египетските пирамиди и Сфинкса. Там се съхранява голяма част от информацията за миналите светове и времена, както и богатството, и мъдростта на цивилизациите, допринесли за развитието на Земята в различните периоди от досегашното й съществуване. В подземните коридори, под пирамидите, се намират свещените символи и атрибути на Боговете от планетите, изграждащи Кристала. Всички лични притежания на мъдреците от планетите са съхранени в отделни килийни сейфове, изградени в основите на 3-те най-големи пирамиди.

- В подземията под Сфинкса се намират последните 2 космически кораба, с които Атлантите са пренесли необходимите им уреди, апаратури и кристални елементи, за да създадат съвършенните условия за живот на Земята. Там са и грамадните червени кристали, чрез които са захранвали обектите и центровете си за комуникация с други планети. Много са богатствата, които се намират на планетата Земя, но са останали скрити от очите на земните хора. Наближава времето за откриване на всички тях и използването им по предназначение. Великите учители ни повеляват: “Овладейте стихийните мощности на червените кристали! Те ще бъдат ваша собственост.
Няма как да знаеш, че страната Офир и Пунт, в древността е известна още и като Орфеев понт. Да, с неизвестното днес име, се е наричало малко, затворено море между сегашните Странджанско-Сакарски масиви.

- Никога не съм чувал за това море.
- Но го е имало. Преди водите да навлязат и образуват водния басейн, на това място е съществувала неголяма долина, в която е бил разположен атлантски град. Градът е служел за като разпределителен център за златните метали и произведения. Складовата база се е намирала на 2 нива под самия град и до там се е стигало през 2 широки входа – тунели. Извозването до повърхността е ставало със специални вагонетки, задвижвани от енелгоизлъчватели. Ето това са Соломоновите златни рудници.

- Как Соломоновите кораби са пристигали до този град? Нали казваш, че там тогава не е имало море? И още нещо, в Библията пише, че Офир и Пунт са доставяли маймуни, сандалово дърво…
- На територията на днешна Б-я , в годините описмащи библеските събития , е имало не само маймуни и сандалови дървета. Климатът е бил различен, природата също. Растели са палмови дървета и гори, подобни на тропическите, в които са живеели ръвове, слонове и животни, характерни за този климат. Земите ни са били райски, богати с животински и растителни видове. Релефът сащо е бил различен. В древните географски карти може да се види, че моретата в района са били свързани помежду си от дълбоки, плавателни реки, по които корабите са се придвижвали от море в море и от територия до територия.

- Но ние нямаме тези карти.
- Но ги има на много места. В подземията на атлантите, както и в подземията на първите траки. Редом с картите и съкровищата има и много предмети, доказващи това, а също произведения на изкуството и други ценности.
- Не уточни къде се е намирал подземния град, от където се е доставяло златото.

- Намира се под някогашния Орфеев понт, на север от основния Сакарски масив. Там сега растителността е гъста, все още е незаселено и природата е запазила свежестта и красотата си. Голям е този град. В него има много тайни и богатства, които един ден ще променят не само историята, но и ще допринесат за израстването на страната в културен и икономически план. Времената се сливат и моментът за това наближава.

- Този подземен град има ли връзка със златния град, в който е живял Моисей?
- Връзка има, но Моисей е живял и творил в друг град. Златният град, в който е живял Моисей се намира под земята на крайните Странджански масиви, близо до река Велека. В тази местност има подземна река, която дава част от водите на вливащата се в Черно море река Велека. Градът не е много голямо, но съхранява част от древната история не само на първите траки – българи, но и на атлантите, които са го изградили по времето на 2-та династия на средните атланти.

- Ще те помоля да ми опишеш храма на Соломон.
- В литературата има сведения за него. Но щом желаеш ще прибавя и това, което знам. Соломоновият храм представлява изключително красива от архитектурна гледна точка, постройка. Представи си ритуална зала, заобиколена с по-малки музейни помещения, където са изложени произведения на изкуството от времето на атлантите до съвремието на Соломон, донесени от различни краища на света. Под храма се намирали подземията, в които Соломон е съхранявал товарите с богатства, идващи от Офир и Пунт. Освен много злато и скъпоценности, в подземията се е намирала и голяма част от библиотеката на атлантския град, криеща много от тойните на древните. Соломоновите архиви съдържат богата информация, както за древните, така и за съвременниците на тогавашните исторически събития. Съхранени са сведения за най-важните родове и династии от нашата цивилизация.

Милан МИЛАНОВ, бивш контраразузнавач и настоящ писател, за новата си книга “Тайните подземия на България”:

Нашите корени са свързани с потъналия континент Атлантида

- Г-Миланов, вие сте автор на известни повести и романи, сценарии на филми, които все още се помнят. В повестите “Дворец от пясък”, “Скъсаната мрежа” и телевизионния сериал “Момчетата от златен лъв” действието се развиваше в Бургас и Созопол. В романа “Крадци на богородици” в съавторство с Стефан Гечев вие за първи път обърнахте внимание на кражбите на икони в България, както и износа на антични предмети. Последваха “Хирург без скалпел”, “Тайнственият благодетел” и други, след това дълги години не сте публикували, защо?
- Събирах материали. Човек трябва да е много талантлив, за да пише непрекъснато или това да му е професия. За съжаление, не съм от талантливите, а и не с писателство съм си вадил хляба.
- Ще ни разкажете ли нещо за себе си?
- Израснал съм в три морски града, Царево е родният ми град, после Созопол и Бургас. Морето си ми е в кръвта, обичам го и затова и в новата ми книга има отделено доста място за нашето Южно Черноморие. Аз съм щастлив човек – можех за ходя на брега на морето, да седя върху скалите или пясъка и да му се любувам. За съжаление нашите внуци няма да имат тази възможност. Целият бряг вече е обграден с хотели. Красотата на морските ни брегове загива.
В София  живея от 1961 година.Женен съм, имам един син. Работил съм в органите на МВР предимно в криминалната полиция в Отдел за тежки криминални престъпления. След това двадесет и четири години работих във външнотърговско предприятие, откъдето се и пенсионирах. Член съм на Съюза на българските независими писатели.
- В новата си книга “Тайните подземия на България” вие под форма на фантастика разказвате неразгадани истини, вълнуващи хората от векове. Например, известната колона на Хан Омуртаг и надписа върху нея: ”Защото човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда; нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за този, който я е направил”… Там се споменава за една могила, дирена от археолозите няколко столетия, без успех. Вие твърдите, че тя всъщност е Демир баба тепе?
- Там е. Установих, че това твърдение не е само мое. Много археолози и историци са на същото мнение.
- В книгата си пишете и за тленните останки на цар Борис III, изчезнали от правителствената резиденция “ Врана”- София и отнесени неизвестно къде. Знаем, Борис III първоначално е погребан в Рилския манастир, но по нареждане на Тодор Живков изваден оттам и пренесен във Врана, за да няма поклонение. Впоследствие се оказа, че ковчегът му е изчезнал, а в гроба е открита стъкленица,  съхраняваща сърцето на царя, препогребано по-късно в Рилския манастир.
Вие пишете, че тленните останки също се намират в Рилската обител, препогребани  под чуждо име. Как установихте това?
- Твърдението ми се основава на човешка изповед. Обещах да не споменавам името..
- Вие сте от хората, които вярват, че в Шотландия, в езерото Лох Нес, живее чудовище, наречено Неси. Досега никой не е успял да го заснеме и не е доказано, че съществува. Това не е ли измислица, реклама  за привличане на туристи? Известно е, че учените в Англия предприеха сериозни научни изследвания на езерото с подводница, за да докажат съществуването на Неси, но без никакъв резултат. Никой досега не е успял  да види Неси и да го заснеме. Вие пишете, че в езерото се открива презокеански тунел до Северна Америка…
- Ами има… Неси съществува и си има наследство… Това на пръв поглед е малко встрани от темата „Тайните подземия на България“, но когато човек я прочете докрая, ще разбере, че много от неразгаданите тайни на Земята имат връзка помежду си.
- Да се върнем към фантастичните сюжети, свързани с българската история. Една от главите е посветена на болната тема за гроба на Васил Левски. Там прозира съмнение, че откритите човешки кости в малката църквичка до ЦУМ в София са на Апостола. В същото време само намеквате, но не доуточнявате съвсем точно мястото, където е погребан в действителност той. Само посочвате градинката пред Софийски университет?
- Археолозите категорично доказаха, че костите, намерени в малката църквичка “Света Петка”, не са на Левски. Въпросът е изяснен, а за градинката пред СУ бих помолил хората, когато преминават през нея или сядат да починат за малко, да знаят, че мястото е свято.
- В книгата ви има публикувано древно описание на невероятен музей, който се намира “…недалеч от крепостта на Сердите”, т.е. над София в планината Витоша. От него се разбира, че до  днешния Боянски водопад се намира най-голямата златна съкровищница в света, както и невероятни изделия на изкуството. Звучи твърде фантастично.
- Нали книгата ми е фантастична. Сигурно не знаете, но намирането на този “музей“ е обект на многогодишни издирвания и най-голяма мечта на търсачите на съкровища – да проникнат в древното подземие, считано за дело на римляните. Но в действителност то не е римско дело. Много по-древни народи са го строили. В една от следващите ми книги ще има интересни “Фантастични” разкрития, като например кои сме ние, българите.
- А тайните на Мадарския конник. Кой го е сътворил? И там ли има  подземия и какво е скрито в тях?
- Много древен паметник. И тук съм продължил да “фантазирам”, защото не всички учени са съгласни за съществуването на континента Атлантида. Е, не мога да докажа съществуването на континента, затова недоказуемото го предавам под форма на фантазия. Хората бързо схващат каква част от написаното е фантазия и добре се ориентират в истината.
- Искате да кажете, че Мадарският конник има общо с изчезналата цивилизация на атлантите? Това ли е всъщност обединяващото звено между загадките на света, включени в „тайните подземия“?
- Да кажем, че има общо. Подобно на известното плато Наска в перуанските Анди, обект на множество филми и книги. Всъщност, огромните рисунки, чиято цялост се вижда единствено от самолет, не са дело на перуанците. А и не могат да бъдат. Смехотворно е твърдението, че с помощта на колове и въжета са били очертавани линиите, които са с дължина по няколко километра. Пътища, по които перуанците вървели с церемониална цел. Ето, това е фантазия, и то нескопосана. Истината е, че тук отново следва намесата на атлантите. Рисунките са правени преди световния катаклизъм Потопа.
Същата история е и “Свещникът на Андите” в близост до Наска. Той пък, казват, е бил ориентир за корабите. Знак, изсечен високо в недостъпните скали, който не може да се вижда нощем, да служи за ориентир? Понякога се учудвам на недомислия, наложени като безспорни истини. Това е знак за Космично влияние върху Земята, също изработен от атлантите.
- Споменавате и древна Троя, открита от Шлиман на малоазиатския бряг на Турция. Каква е целта ви?
- Няма никакви доказателства, че откритото древно селище от Шлиман е Троя. Троя продължава да бъде мит. А моята цел е да посоча къде е бил древният град.
- Но вие не сте нито историк, нито археолог? На какво разчитате?
- Запитали Айнщайн как се прави откритие и той отговорил: “Когато учените установят, че е невъзможно по-нататъшно решение на дадена задача, все ще се намери някой двойкаджия, който ще открие решението.”
- Искате да кажете, че сте установили къде е Троя?
- Учудващо и неочаквано ще се окаже твърдението ми във втората част на книгата, където съм описал къде се намира Троя. Потърпете още месец и ще прочетете къде е.
Първата част на „Тайните подземия на България“ вече е излязла от печат и може да бъде намерена в книжарница „Хеликон“. В момента авторът Милан Миланов подготвя втора книга. Очаквайте в следващите дни откъси от непубликуваната все още „Тайните подземия на България“ 2.

Автор: Интервю на Севдалина ПЕНЕВА