Category Archives: Слава Севрюкова – Slava Sevrukova

НАСЛЕДСТВОТО НА ФЕНОМЕНА СЛАВА СЕВРЮКОВА

НАСЛЕДСТВОТО НА ФЕНОМЕНА СЛАВА СЕВРЮКОВА  Слава Севрюкова.  от книгата на Хр. Нанев

ЗА НЯКОИ ПРЕРАЖДАНИЯ НА ЛЕЛЯ СЛАВА

ЗА НЯКОИ ПРЕРАЖДАНИЯ НА ЛЕЛЯ СЛАВА Слава Севрюкова. от книгата на Хр. Нанев

НАСЛЕДСТВОТО НА ФЕНОМЕНА СЛАВА СЕВРЮКОВА

НАСЛЕДСТВОТО НА ФЕНОМЕНА СЛАВА СЕВРЮКОВА

“Слава Севрюкова” Хр. Нанев.

Слава Севрюкова: ПРОТОТИПЪТ НА МОНА ЛИЗА

Слава Севрюкова: ПРОТОТИПЪТ НА МОНА ЛИЗА

Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: НЕПОЗНАТИЯТ АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Слава Севрюкова: НЕПОЗНАТИЯТ АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ (Борис I)

Слава Севрюкова: ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ (Борис I)

Откъси от книгата на Христо нанев:  Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ОБЛИКЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Слава Севрюкова: ОБЛИКЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ- откъси от книгата на Христо Нанев за Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ (Борис I)

Слава Севрюкова: ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ (Борис I) откъс от книгата на Христо Нанев Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ЧУДОТО С ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Слава Севрюкова: ЧУДОТО С ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

(откъс от книгата на Христо Нанев)  Слава Севрюкова.

Прераждане… Мнение на Слава Севрюкова…

Прераждане… Мнение на Слава Севрюкова. Прочети цялата статия тук:  Хороскопите на Astro Velida

Слава Севрюкова: МИТОВЕ ЗА ЛЕВСКИ . КЪДЕ Е ПОГРЕБАН ?

Слава Севрюкова: МИТОВЕ ЗА ЛЕВСКИ . КЪДЕ Е ПОГРЕБАН ?

“Има хора, чиито живот е толкова безинтересен, че сякаш никога не са излизали от смъртта” – ще въздъхне с тъга.

Те не я интересуват. Левски е в другия полюс. Светът е в сетивата й. Изучавайки Човека, готова е за среща с всякакви изненади и предизвикателства.

 

 

Забелязва: “Достигналият до нас образ на Васил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран от човешки черти. Постепенно е идеализиран до степен на средновековен светец”

Още….   Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ГИБЕЛТА НА БОТЕВ

От книгата на Христо Нанев за Слава Севрюкова:

Пророчицата с разбиране подчертава: “Съзря-ното от мене за Ботев, Левски и Бенковски не е като в читанките.”

Какво пък, може би точно това ще ги превърне в още по-трогателно завладяващи.

Владетелката на Силата не се тревожи дали разкритото по свръхсензорните й канали ще получи гласност. За нея е достатъчно да го предаде, “без думица да промени”.

Пъстрота насища виденията й. И животът е такъв.

“Гледайки човека, аз съм безпристрастна – ще сподели в едно от малкото свои интервюта. – Но нито Левски, нито Ботев или Бенковски са имали този ореол. Създаден е впоследствие.”

Не се бои да разкрие истината. Дори да е неудобна. И понякога горчива.

За Слава: “Ботев е нежна пламенна поетична натура”. Без да робува на догмите, констатира: “не е професионално подготвен за отговорната роля на войвода но, въпреки това, сърцато се заема с нея”. Още….  Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова „Прозрения“ – Библията

От книгата на Христо Нанев за Слава Севрюкова:

Библията

“Всяко слово в “Книгата на книгите” е бисер – споделя. – С мъдрост трябва да се вниква в него.

Истините, които разкрих извън символа, подготвихме с моя сътрудник доцент Иво Лозенски в обемист труд. В него обяснявам реални случки и събития, разчиствайки наслоения прах на годините.

Колко безсънни нощи… Иво чете, аз гледам и тълкувам. Той чете, аз… И ми се “даде” неподправена да я видя .”

Стройна система на работа. По думите й два пъти седмично с доцента (и най-близките й съмишленици) се трудят над библейското разкодиране. Преди това дълго са постили. Информацията “се иска” от Висшата сила задължително след молитва. “Получава се” чрез някое от седемте висши същества (израснали духове, които отдавна вече не се прераждат).

“Вие четете, аз виждам – разкрива творческия си подход богонадарената. – Събитията се развиват реално пред мене.”

“Хората, описани в Библията, не са измислица. Христос дойде на Земята не да изкупи греховете ни, а да покаже как сами да се избавим от порока и световното зло. Бъдете добри! Човек може това, намери ли сили да каже: “Аз искам!” И да го отстои.”

“Леля Слава успя да съзре Светото писание във вид на сцени” – споделя доцент Лозенски.

“Библията е история на евреите, но тя е и хроника на Миналото. Символизира еволюцията на човешката душа”- категорична е живата връзка между видимо и невидимо.

БЯГСТВОТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ЕГИПЕТ, ИСТИНАТА ЗА ПОТОПА, ХРИСТОС, “ОГНЕНИЯТ ПОТОП”, БЛУДНИЯТ СИН, СТРАШНИЯТ СЪД.. Прочети целия текст:  Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

Откъси от книгата на Христо Нанев за Слава Севрюкова:

Без да изпада в транс, разгадава тайнствения шепот на човешкия организъм. От разстояние (понякога от хиляди километри) “прониква” в тялото на болния. Съзира функциониращите органи до ниво клетки. Извършва мисловен разрез. Задържа зрителен ракурс колкото желае. Многократно увеличава или намалява образа. “Опипвайки”, определя с точност аномалията. Мислено “подава” предписаното лекарство, за да проследи реакцията. Така преценя ефикасността, максималната доза и диетата (ако е необходима).

Виждайки аурата, Слава с лекота разкодира психо-емоционалното състояние: “Ако човек е духовно отпаднал или с лоша болест, лъчението е тъмносиво или кафяво. Почти не трепти. Възмутен и раздразнен ли е, искри. Пронизва в червено. Успокои ли се, засиява в светли омекотени тонове.”

“Радвам се за теб, Лушенце! Излъчването ти се успокои. Широко се разпростря. Виждам – засия в светлосиньо. Чудесно. Душата ти възкръсна!”

За лечителката такова не съществува, защото заболяването е с много разновидности. Убедена е – ракът е кармичен. Не всеки може да се избави от него. Информацията от тайнствените й канали разкрива как се постига подобрение с помощта на живия дар на природата.

Лекарката просто не е била достатъчно смела. Слабите характери винаги се крият зад оправдания. Пречат им нрави, ситуации, обществена система. А най-вече – собственото им малодушие.

Ще цитирам често препоръчвана нейна ефикасна рецепта. Елементарна и достъпна. Помага при неврози, заболявания на централната и вегетативна нервна система. Полезна е и при болестта на Паркинсон:
Запарка от три шепи цвят от лайка и една шепа цвят от липа в два литра вода. Пие се топла вместо вода.

Понякога я занимават болни с нелечими заболявания. За да изпълни отчаяните им молби, веднъж дори се налага да се обърне за помощ към Висшите сили за лекарство против СПИН.
“Не смей! – Отговорът е строг. – Това е бич божи! Години трябва да плющи със страшна сила над самозабравилото се човечество!”
За това заболяване прогнозира: “След време ще заглъхне и изчезне. Наказание е за нашите безумия. За разлика от него, ракът и епилепсията са кармични, лична карма. След СПИН предстои да се явят още по-ужасяващи страдания – корекции за поведението на човешкия род.”
Пророчицата съзира – задава се нова кожна болест в грандиозни мащаби. Ще се предава по въздушен път. “Виждам лица и тела на още неродени – плът на грозни парцали се смъква… Страшно е…”

За седмица духовната учителка е на легло. Някакъв биолечител се опитва да я възстанови с лечебни сеанси. За съжаление, от тях се чувства по-зле.
Несъвместимост на полетата.
Упрекваме я, разтревожени за здравето й:
Лельо Славе, защо му разреши?! Защо?!
Добро искаше да направи, не го съдете… Мъчи се, но… не успя – усмихва се опрощаващо.
Щедра душа. Приема хората с любов. Никого не кори.
По онова време не успяваме да я разберем. Ще го направим ли сега, когато са отлетели белоснежните лебеди на ръцете й?
Най-ласкава е към качествата на биотерапевта доктор Димитър Сираков. Наблюдавал съм неговите сеанси.
Заредена с енергия, леля Слава сияе:
– Само Митко признавам!… Силата е в него! Пет минути да задържи длани на болните ми колене, заплам-тяват. За седмица прогонва болката.
А Митето се зачервил, изпотил. Работи, работи…
Колоритна картинка.

Докторът с любов я лекува с нестандартни, странни за нас по онова време методи.
Почувствала се за кой ли път по-добре, спонтанно се радва:
– От лечителите Митко признавам!… Само него! Като се отпуснах, още повече го усетих. Има сила, защото е добър, искрен, честен.
Не пропуска да акцентува на моралните устои на способностите. И възторжено продължава:
– Готова съм, иде ли той да лекува на хижа “Бунтовна”, а аз знам – това ще стане, има-няма – година…   Подсвирне  ли   ми,   там   съм.  Да   помагам!…

“Дарбата не е монопол – оживява крилатата й фраза. – Всеки може да я развие, ако е добър, искрен, честен. По-нисък от тревата, по-тих от водата.”

Слава Севрюкова: СИЛАТА НА ВЯРАТА

Откъси от книгата на Христо Нанев за Слава Севрюкова:

Времена, боледуващи от глад. За вяра. “Най-древният лекар”, земен и небесен учител. Благословен дар божи. Кове, променя историята на бъдещето.
Вяра – рецепта за успех, издържала бурите на времето. Дъщеря на Мъдростта, съпровождана от своите сестри Надежда и Любов.
Кое е твоето жизнено кредо? – Обръщам се към феномена.
Осланям се на Бога, но вярата ми е особена. Не парадирам. Дълбоко в мене е. Тежко е, охулят ли святото ти упование. Отбягвайте тези хора. Не я вадете на показ като на сергия. Нека остане съкровена и чиста.
Вяра и молитва. На кого да се осланяме – на Бог в небето, на иконите в храма, на силните на деня? Или на светлата оная Сила, стаена в нас?
Искрено ли се молите, Бог мигновено ви праща помощ от Висшата духовна йерархия. Иисус Христос и Светият дух са равни по мощ. Уповаваме се на Христа, защото дойде на Земята и изпита колко тежко е на духа в плът да съхрани чиста окованата в него частица от Отца, нашето истинско АЗ.

Не е от голямо значение къде и как се обръщаме към Висшата Сила. Може и със своя молитва. Заслужила ли е подкрепа, за душата няма неизпълними желания. Важно е тя какво ще отнесе Отвъд. И какво ще остави тук…

Кръстенето е символ: горе – в името на Отца (умът олицетворява Вселенския разум), долу – и сина (утробата на майката, дала на света Иисус), вдясно – Свети Дух, вляво – Амин. Така търсим помощ от Троицата.

Преди молитва е необходимо да вникнем в себе си. За какво е тя? За възхвала на Твореца, за любов към хората, за благоденствие или апетит към нещо друго? Силно ли е желанието ни, ще получим помощ. Просим ли с корист, разплатата после ще е страшна, но справедлива. Ако домогването ни е в ущърб на друга душа, едва ли молитвата ще бъде чута.

Тя трябва да е кратка и ясна, да извира от естеството. Да е за здраве, любов, благодат. Стремите ли се към Висшата светлина, искайте мъдрост. Тогава няма да сте лишени от нищо. Молете се с шепот. Нека има звук. Вибрациите са вълни. Това усилва молитвата. Чистата мисъл достига всички нива.

Замисля се:
Виждам – душата, изпаднала в молитвен екстаз, се разширява и все повече разпростира. Тъничък лъч се издига над нея. Високо, високо… Прониква в духовните полета. Мисълта достига лоното на Бога. Над медитиращия израства трептящ защитен чадър.
Вярвайте и искайте, това е пътят. Но потрудете се и да го заслужите – завършва посветената.
“Монашеството отмира – споделя в друг разговор. – По-лесно днес се отстоява вяра в манастир, отколкото в светския живот. В Божията обител човек е защитен от зло. Тежки времена. Все по-трудно е вече сред хората…”

Трудно се въздига и поддържа олтар. Градят го годините, руши мигът.
Вярата на Слава е колосална. Потвърждава я случка, предадена от София Стайкова:
“Поехме за виличката на нашата приятелка в село Свидня, софийско. Разположена бе в живописна местност на брега на река Искрец. Вървяхме пеш.
Времето внезапно се промени. Мрачни облаци притиснаха небето.
Изведнъж рукна проливен дъжд.
Лято. Бяхме леко облечени, без чадъри, а предстоеше още път.
Слава рече: “Сега ще го спра!”
Спря, съсредоточи се. Издигна ръце. Тихо се помоли.
Като отрязан от невидима ръка, пороят секна.
Невероятно! На стотина метра наоколо се лее като из ведро, край нас – не.
С въздигнати души добрахме се до вилата.
Как постигна това? Дали само с мисъл? Невидими Сили ли бдяха?”
На какво ли не е способна молитвата…
Слава илюстрира мощта на вярата с цветист пример:
– Аз като кажа: “Господи, искам да отслабна два килограма”, моментално ме втриса. На другия ден съм смъкнала ни повече, ни по-малко.”
(“Това издава сугестивна, податлива на самовнушение натура” – ще възразят скептиците. Да приемем – внушила си е. Но как го прави с дъжда?)
– Преди години – продължава, – не знаех за тази си способност. Напълнеех ли, молех се: “Господи, да отслабна! Господи, да отслабна!”
И като почвах да слабея, да слабея, да слабея… Вейка. Полата ми се върти като пумпал на кръста.
Разтревожена за здравето, променях молитва: “Господи, нека напълнея! Господи, да напълнея!” И… наливах килограми.
Замислих се: правилно ли се молех?
В тоя миг ме осени прозрение: “Искай онова, от което се нуждаеш – ни повече, ни по-малко. Ясно, конкретно. Но преди това го обмисли. Господ е щедър. Изпълнява желания. Сега, след години – какво значение? Време за него не съществува. Има ли време за Вечността?…”
Проумях: трябва да се моля: “Господи, да нормализирам теглото си.”
…И тъй – продължава самоироничния си разказ – уших си някога кожух. Страшно много го харесвах – от дебели овчи кожи, да ме топли в мразовитата София.
(Слава е родена в южната Нова Загора – б. а.) Налисъм си домоседка, понатрупах килограмчета. Кожухът отесня.
Притесних се. Ами сега?
И, както винаги в затруднение, обърнах се с молитва към Всевишния: “Господи, нека отслабна три килограма!”
…Втресе ме. Рухнах на легло. Сякаш някой влезе в мен. Изстиска за два дни излишъците. И отсече: “Готово. Навличай кожуха!”
Премерих го – като току-що ушит по тялото ми.
– Обмисляйте добре желанията – напътства пророчицата. – Искате ли от душа и сърце, Господ ще ви даде. Рано или късно. После, обаче, да се не каете и отричате. От пожеланото. А и от Бога… Молите ли се, наблюдавайте какво ви се случва. То е знак как се приемат вашите желания.
(Казано е: “Внимавайте с мечтите – понякога се сбъдват.” Но и друго се знае; “Искаш пи да развеселиш Господ, сподели с него плановете си”- б. а.)

- Някои хора са ревностни към Висшата Сила – въздиша леля Слава, – ама не вярват. Не разсъждават с ума си. И тъй се обръщат към Всевишния: “Господи, молим те! Иисусе Христе, при тебе!… Иисусе, при тебе да дойдем!…”-Тръшкат се доземи и реват: “До твойта нога, Господи-и-и!…”
Имах такава съседка – страшно религиозна. От църква не излиза. (Карма се изкупва с вяра и молитва – б. а.) Деца и дом занемарила, за Бога, за друго не мисли. Жития на светци чете. И, както денем и нощем все с Него, разправят близките й, взела напоследък тъй да се моли: “Господи, да дойда! Господи, да те видя!” – С дни и нощи това повтаря. В храма – пак същото.
Кой не плаща наем, че е на тая земя? Най-висок е за глупостта.
И ето – просва я тежка болест на легло. От зле по на зле.
Извикаха ме да я видя, да помогна. Отидох.
Със сълзи на очи взе да се прощава с мене. Едва я познах – немощна, жълта, стопена. Ще мре. Тихичко плаче, нарежда. А е млада – хич, ама хич не й се умира.
“Защо се, Ганке, окайваш? Та ти сама си натресла злото. Не разбираш ли?” “Как тъй сама?! – Ревна дваж по-отчаяно. – Грижех се аз за здравето!… От какъв грях ми дойде това наказание, Господи-и-и?!.. Бога ли оби-ди-и-и-их, Света Богородичке-е-е?!… Тебе ли поруга-а-а-а-х…”
Отде извади това гласище. Вие, тюхка се и нарежда. Хич не й се умира.
“Да се разберем – рекох й, – доколкото знам, при Бога искаше да идеш. Тъй ли е?” – “Тъй.” “Добре, с ума си разсъди: жив човек виждал ли е Всевишния? Помисли, помисли. За да се представиш Богу, трябва да се отправиш не другаде, а на оня свят. Може ли инак? За това, милинка, си се молила, не разбираш ли?… Приел съкровената молитва, Господ милостиво решил да я изпълни. А ти сега страдаш, плачеш. Защо!?
Е, за урок да е, сестро. Молитвите промени. От душа и сърце искай живот! И друг път много, ама много внимавай за какво молиш Бога!”
– …Та, има такива хора – смее се благодушно леля Слава, – прекалено усърдни. Толкова извисени, че лапат духовна храна с вилица и лъжица… На килограм… Но най-лошо е, кога се молят неправилно. (Човек лекува душата си с молитва, но и с разум и чистота – б. а.) Поболеят ли се, дойдат да се окайват. Помощ да дирят.
А аз им река: “Знаете ли какво искате? – До Господ да се домогнете. Но подготви ли се пътят ви занатам, уплашите се. От страх побегнете. Не трябва тъй, не. Ще се обърнете към Висшата сила: “Господи, Исусе, спаси-телю, крепкост ми дай да вървя в стъпките ти! Сила дай, да съм добър, искрен, честен – да не крада, да не лъжа…” Ти, като се молиш: “Ха сега, Господи, ела! Ха сега, Господи, вземи ме!”, болестта ти, щеш не щеш, ще те сполети. Може ли ей тъй да хвръкнеш на небето? Ще отлети, разбира се, душата ти.
(Бог живее в сърцата на смирените. Карма се изкупва и с хрисимост – б. а.)
– Някои – усмихва се Слава – се престарават. Напират да живеят толкова праведно, че светиите в Отвъдното, строени в шпалир, да им козируват.
(Разсмива ни.)
За да утеша изстрадалата женица, разказах й някогашните мои неудачи в отслабването и пълнеенето. Едва тогаз се успокои.
Няма по-голяма напаст от човешките глупости. Преодолеем ли с мъка една – хоп – изскочи следваща. Едва я надмогнем, лъсне нова… Скрити са в душите ни под хиляди обвивки, като листа на зелка… Седят, спотайват се, чакат. С години. Да настане времето им. В един необмислен миг да им дадем път. Да се развихрят и… ни съсипят.

Позачуди се моята приятелка. Па просветна лице. Поолекна й на “пътницата за Отвъдното”. Съвзе грохнала душица. Дойде й желание за живот. И промени молитвата.
Мина не мина време, преодоля болестта. Без лекар. Вече толкоз лета си е жива и здрава.
Запомнете – силен е не оня, който не пада, а който съумява да се изправи – съветва сибилата. – Не се сривайте никога духом! Никога! При никакви обстоятелства. Няма по-голямо поражение от отчаянието.
(Нашата събеседница лекува с молитва и вяра, но най-вече с вълшебното хапче на живота – словото. С любов преодолява мрака, обитаващ човешката душа.
Проповядва:  търпението,   молитвата,   добротата, съкращават срока на изпитанията.)

- Думата ми е – завършва притча леля Слава, – внимавайте за какво се молите. Да не се каете. Десет пъти обмислете какво ще се промени с желанието. Огледайте го от вси страни – с плюсове и минуси. Намерете точния изказ. И тогаз – молитва. Сила огромна е! Гори ли вяра в душата, божията подкрепа,когато сме в немощ, е съвършена. Чудесата са за убедените в тях. Но и друго е казано: “Най-много сълзи са пролети по сбъднатите желания”…
Искате ли от Бога, искайте с ясни слова. Борете се за него, готови да го получите и защитите. Даде ли се, трудно се връща. Желае ли нещо, човек трябва да знае какво. Второ – да го заслужи. Трето – да го изрази. Светът е Светлина и тъма. Арена за битки са човешките души. Другото са подробности…
Бъдете нащрек! Отворите ли се за тъмата, колкото да се мислите силни и вярващи в Бога, страшно е.

Преди работа с хора, нуждаещи се от помощ, има свой ритуал и молитва.
Прекръства се. Издига десница. (“Ръцете на човека са антени за връзка с Космоса.”) Изрича: “Отче свети, Исусе Христе, Спасителю наш, поставям тази душа в нозете ти. Ако е волята ти, дай й това, от което се нуждае.”
Задава наум въпроси.
И бликат небесни послания.
Висшата Сила, изтъкана от Светлина, за нея, е една. Без значение названието – Бог, Космически Разум, Вселенски компютър… Една е. Приобщавайки мнозина към вярата, не толкова към религията (не са синоними), предупреждава: “Какво, че ревностни богомолци ходят системно на църква, ако душите им са лишени от вяра!”

И дава пример:
“Веднъж съзрях в храма свещеник – молеше се седнал.
“Що за кощунство!” – Възмутих се. Потръпнах цялата.
В тоя миг ме осени глас свише:
“Не се вълнувай, чадо. Вярата на този човек е толкова огромна, че душата му е на колене…”
Слава отбягва показността. “Не можеш ли да идеш до храма – счупен крак или болест – моли се у вас. Достатъчно е. Нямаш ли икони, знай, тялото на човека е молитвен дом. Значима е искреността, чистотата. Хора, които усилно работят, не са длъжни дори да спазват пост. Простено е и на ония, които не знаят. “Блажени са нисшите духом”- за тях са тези Христови слова.”

В друг разговор подхвърля:
– Говоря за вяра, но да знаете – и църква е необходима. Храмът от столетия събира хора на различни нива. Струят енергии от купола, от иконите, от вибрациите на стенописите. Въздига блясъкът на църковните одежди. Успокояват благи песнопения. Помнете, с напредъка на човечеството храмът няма да изчезне. (Разговорът е от седемдесетте години на миналия век- б. а.)

Сеейки надежди в душите, Слава си служи с притчи от живия живот:
– Една жена имаше двама сина. Притеснена, все трепереше злото да не ги сполети. Тревожна мисъл. Не й даваше покой. Но ето – единият се поболя. Не след дълго почина.
Още по-обезсърчена, не престана да се вайка. Страховете й край нямаха. Сега захвана ден и нощ да се тюхка за другия.
Случи се – катастрофира и загина.
Майката обезумя. Всекиму се оплакваше от злочестата съдба.
Една нощ починалите синове й се явиха насън. Остро я осъдиха: “Не се окайвай. Вината е в тебе.” “В мене?” “Предизвика нещастия, защото все мислеше лошото. Призова го. И ни го натресе…”
Майчините мисли – завършва притчата – проектират бъдещето на децата. Отговорна мисия. Човек трябва да се надява само на добро. И силно да вярва в него.

Чуйте и тая случка. И тя е от живота. – Събрала болките на хората, прорицателката е неуморима. – В родната Нова Загора ме навести майка, чийто син бе на фронта. Вилнееше Първата световна война. Убедена бе – синът й ще се върне жив и здрав. Все пак молеше да разкрия съдбата му.
Понесох се и озовах на бойното поле. (По онова време Слава още е дете. Надарена с ясновидство по рождение, отрано е търсена – б. а.) И видях – добре прицелен куршум се отправи към този войник. Но вярата на майката да дочака сина жив и здрав и горещата й молитва Бог да го опази бяха върховни. И видях – куршумът се отклони от въздушния полъх. Изсвистя на милиметри от него. (Служилите в армията няма да се изненадат – вятърът може леко да коригира траекторията на изстрела. Освен това – вярата е концентрирана мисъл, енергийно поле, влияещо на физическата среда. Да се учудваме ли как е осуетен злокобният куршум? – б. а.) От Нова Загора загинаха немалко момчета. Синът на убедената в щастливия изход жена се завърна жив и здрав. Дълбоката майчина вяра и всеотдайна молитва го спасиха.

Ще ви разкажа и друг случай, свързан с моя роден град. Войнишка съпруга непрестанно трепереше, че мъжът й няма да оцелее на фронта. Страхът й върло я преследваше денем и нощем.
Тогава съзрях – със силата на мисълта тя като, че го тласна към смъртта. (Не е изградила с мисъл защитно енергийно поле – б. а.)
– Помнете, вярата в Бог е решаваща. Каквото желаете, Висшият разум рано или късно ще ви даде. Дори абсурдното за човешките представи, за Него е възможно.

Един необичаен въпрос: какво е магията? Реалност или с безумни страхове я изграждаме и подхранваме? Не сме ли прекомерно отворени за нея?
Това е поразяваща като куршум мисъл. Може да срине живота. Узрява, насочва се. Жестоко атакува. А после рикошира. И с умножена сила поразява този, който я е отправил. Знайте: всяка магия е временна. И не остава ненаказана. Решаваща е вярата. Крепка ли е тя, магията пет пари не струва.

Бог да ви пази! “Пет пръста – народът е казал -Богу надделяват.” Тези люде призовават силите на тъмата и голяма пакост на плътта, душата и духа могат да сторят. На мене, устремена към Бог, понякога ми се казва: “Виж и се брани! Злото дели света със Светлината. И то е Сила…” Бъдете нащрек. При магия злият умисъл се изстрелва със заклинание – безмълвно или звучно, все едно. Прониква с мисълта, атакува. И мигновено се връща. Най-страшна е за този, който я изпраща. Рушителната мисъл уподобява воден стълб – набъбва, раздува се. Все повече расте… В един миг се пръсва и разлива. А после на мътни и кипящи вълни се обръща и като цунами помита извършителя.

Не по-малко вредно е въздействието на озлобените хора. Влезе, например, такъв в дома ти. Постои, побъбри и… не можеш да се познаеш. Нещо в теб се е объркало. Душата ти е потъмняла… Ти ли си това?
–    Настървен, настръхнал. Караш се за щяло-нещяло.Защо? Влияят внесените отвън мисъл-форми- пропити от черна злоба, завист, гняв.
Страшни белези в душата оставя и проклятието. Понякога ми се е удавало да съзра мрачните творения на рушителната мисъл. – Слава тежко въздиша. – Това са мънички отвратителни космати същества, каквито няма нийде на земята…

Освен туй, помнете, пресичате ли кръстовище, не минавайте по средата. Заобиколете. Не е суеверие. На кръстопът се развалят много неща. Стрелнеш се понякога оттам, лепне ти се “шедьовърчето на нечия безумна мисъл”. И стой, че гледай…
Но и това не е чак толкова обезпокоително – продължава духовната Учителка пред вкаменените слушатели. – Животът не трябва да се пилее. Има ли вяра, неуязвими сме. С молитва за отишлия си от този свят, можем да приближим него и себе си до Светлината. Пламъкът на свещицата блести, сияе, озарява. Уподобява духа на човека. Извисява го, издига и нас.

Като ще кажеш за греха, лельо Славе? За клетвата, за обета? – Питам с интерес.
Думата “грях” е страшна. Не бива да се произнася. По-добре “сгреших”, “греша”, не “грях”. Грях е да убиеш, да извършиш върховно престъпление. В плът се греши, но осъзнаем ли се и искрено покаем, простимо е.
Няма по-приятно усещане от хармонията на вътрешния мир. Грехът е нещо ужасно. Трудно е отърсването от него. В живота и Отвъд… Клетвата също носи риск. Не се заклевайте за щяло-нещяло. Бъдните дни крият изненади. Внимавайте и с обета – отговорност е. Трябва да се изпълни. Човек е като окован. Спъва се духовното му развитие. Но съществуват и клетви по принуда. Разкаете ли се, освободени сте.

Коя, според теб, е най-тежката карма? Как се чисти?
Има такава. Например, някой до теб е искрен, а ти не му вярваш. Моли те: “Разбери, истина е. В какво да се закълна?” И го прави в името на най-святото. А ти крещиш: “Лъжеш!” …Тежко ти! Няма по-голямо наказание от това да принудиш да страда чиста, несправедливо поругана обидена душа. Всеки носи частица от Бога. Засяга се богоподобието. Трудно е освобождаването от тая карма. Но… вярата да не погива.

Ти, лельо Славе, говориш с вдъхновение за душата. А човешкото тяло? Какво е неговото място? Не го ли пренебрегваш? – Пита я един от съзвездието нейни почитатели.
Храм е на духа. Трябва да се поддържа. Второ – да е в чистота. (Леля Слава много държи на хигиената -б. а.) Някои обаче нехаят. И – проблеми. Кой ви дава право да занемарявате храма? Кой? Ако трябва да отслабнете, ще го направите дори само с мисълта си. Ясно ли е? (Взира се остро.) В никакъв случай да не си угаждате! Каквото има на обяд, с любов похапнете. Вечер-каквото Бог дал. А не – ха сега да се натъпчем. Останалото от обяда, да е за вечеря.
Сила е вярата! Прави ни сътворци на живота.

Пророчицата Слава Севрюкова: Изповеди

- Невинаги онова, което се вижда, е това, което е.Още по-трудно е в този свят да видиш себе си такъв, какъвто си. Никога не съм желала да се доказвам пред някого. Достатъчно е да знам. Какво съм аз? – Прашинка нищожна. Как да проверя и контролирам Космическия Разум? Мене ме е страх от Бога. С какво съм повече от вас? Ти можеш, всеки може! – Споделя за прорицателската си дарба.

- За да успееш, трябва да се стремиш. И да се откажеш от много неща. Не твърдя, че съм свята, но отстоявам – когато търсиш, прави го от душа. Жив човек ли си, все ще сбъркаш. С нови грешки надмогваме старите… (Словата й са с опрощаваща усмивка.) Тръгнеш ли по духовен път (лицето й става сериозно), малко да го овладееш, ама съвсем малко, пак е много. Само да не се преувеличава, да се не измисля. Това казвам на сензитивите, идващи за съвет при мен. Дарбата трябва да се отгледа. Сега като рече Слава ей тъй (свива и светкавично завърта ръка в привичния си жест), обикаля Земното кълбо. Но не винаги е било така. Способностите ми растат с годините.

От съдбовна важност за владетелката на мъдростта е моралът – отправна точка към света. И към дарбата:
– Питам всеки от сензитивите: “Искаш ли да вървиш към Светлината?” “Да.” “Добре, запомни – даде ли ти се ей толкова (сочи връхчето на пръста си), толкова да остане в твоята душа. Да не се прибавя, нито отнема.”
Не е лесно. Никога не съм притуряла, затуй имам дарба. А то, взема ли да нагаждам, охо-о-о, колко бурна ми е фантазията! Мога да говоря завладяващо, убедително. И, като кажа туй, като кажа онуй, ще ми повярват. Не, няма да го направя. (През невероятните й сетива животът е толкова необикновен и колоритен, че изглежда повече от фантастичен – б. а.) И, пак повтарям, искайте! С мисъл искайте, но от себе си не добавяйте! Не се разрешава. Това е изискване на психотрониката. Тя или “вижда”, или не.

Дарбата е врата към света – продължава прорицателката. – Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. “Искаше – ще си кажат отгоре, – но не бе готов.” Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всички добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака. Животът е битка безкрай за умове и сърца. Нищо не е такова, каквото изглежда. Търсете истината и се учете да я разпознавате. Това е най-трудно. Понякога е на косъм от онова, което се приема за нея. Търсещият никога не се изчерпва. Живейте тъй, че след края ви и Космосът да плаче…
Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спусне пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е – просвещава. – Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, повтарям, стремете се към нея. Хората с дарба, лишени от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.
Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност. Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страдание. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно. Бъдете искрени, честни! Бъдете в този свят, но не от този свят…

Дарбата, за Слава, е строго подчинена на морала. Съобразявайки се с истината и съвестта, съзира живота откъм Светлината.
Българите, за нея, сме надарено племе. А страданията ни край нямат. Невинаги сме на “ти” с морала.

Слава има свой кодекс на честта: “Живей за себе си, повече – за хората, най-вече – за Бога”.

За жрицата на Мъдростта важи правилото: “Към каквото се стремиш от душа и сърце, с труд ще го имаш. Не прибягвай никога до грубост и насилие. Космическият Разум допуска до себе си само морални личности.”

“Всеки от нас е заченат с възторг. Не гледайте с пренебрежение на никого. И в най-голямата кал може да се крие бисер.”

- Добър, искрен и честен ли е, човек черпи информация и енергия директно от Космоса. Тези хора засега са малко. Защо? Получат ли нещо свише, възгордеят се. Гледат изотгоре. И… повече не им се дава.

Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от Световния Разум. Разкривала им се е по малко. За да се провери как ще я приложат. Смирението е най-ценно качество пред Висшата Светлина. По това се познава извисения дух. Няма нищо по-велико от хрисимата душа.

За да се усъвършенствате, надмогнете суетата в този изкушаващ свят. Човечеството води хилядолетна битка със скрития хищен враг – слабостта. Във всеки от нас е. Затова са трудностите. Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро. За да е стойностно делото ни, трябва да носим нещо като трънче в сърцето. Да не се самозабравим…

Прорицателката съветва: “Давайте, давайте на другите, за да вървите напред. Развитието на човечеството е на принципа на реактивния двигател – изтръгвайки от себе си, извисявате се…”
“Слагайте всичко в житницата – напътства. – И, когато протегнете ръка и извадите, не само вие ще сте сити, но и тези, на които раздавате.”

- Как да се отнасяме с хората, подвластни на злото? Ти как постъпваш? – Провокирам я.
– Рядко влизам в спор, особено за духовното – отвръща смирено. – Но, ако край мен има готованци, лишени от старание, водещо към развитие, не мога да търпя. (Лицето й пламва.) Защо? Заели са чужди позиции. На техните места трябва да се настанят стойностни личности. Човек е носител на Светлина! На принципа съм – аурата на Слава изгрява, озарява я, – Силата трябва да се съхрани. Не влизам в изтощителни разпри, не хабя нерви с безнравствени същества. Злото ражда мрак. Срещна ли такъв, защо да пилея време и енергия? Ле-е-е-ко се отдръпвам. Изолирам го. И продължавам пътя си. Никой никога не остава сам. Но всеки трябва да подбира своя кръг.

За нея и духовно принизените имат сила, но тя не е от Светлината. Спазва правилото: “Дай храна на гладния и жадния за мъдрост. Оня, който не се интересува, остави го да върви по избрания му път. Ще дойде и неговото време. В тоя, в друг живот, все едно….”

Уверена е: “Признанието в науката крета бавно. Е, все някога лениво допъпля – подхвърля с иронично далновидна усмивка. – Най-често след смъртта.”

- Може. Днес иска, утре иска, вдругиден иска… Представете си ме. И ще получите това, от което се нуждаете. Казано е: “Чукай и ще ти се отвори.” Необходима е, обаче, абсолютна искреност. Гордост да няма! По-важно от това да контактувате с мен е да живеете правилно. Бъдете добри и честни. По-ниски от тревата, по-тихи от водата. Ама не като бухналите тревища из пампасите, задиращи корема на конете,а като едва забелижимата превита тревица, растяща край нашите реки. Оная, дето патките я пасат.
Само такива добродетели са в състояние да разсекат връзките, сковаващи полета на човешката душа.

“Светът открай време се лекува с треви. С треви и ще оздравее”- подхвърлила бе в друг разговор леля Слава.)

В сладкодумни беседи насочва как да се освободим от комплекса за малоценност, учейки: “Всеки носи частица космически гений. Трябва да се взре в себе си, да я открие. И освети с нея пътя си.”

Екстрасенсът Веселина Здравчева има три паметни срещи с псифеномена. За тях разказва с вълнение.
“Лекарката, с която отидохме в дома на пророчицата, строго ме предупреди:
– Ще мълчиш! Само ще слушаш! Леля Слава не оича парадиращите хора.
Немеех. По едно време домакинята бегло ме стрелна с крайчеца на очите си. И промълви:
– Веси, бъди по-ниска от тревата! – Само това. Друго не каза.
Втората среща бе в НДК. Сядам на стола, оглеждам се, а до мен – леля Славка. Случайно съм се настанила до нея. Погледите ни се срещнаха. Тихо се усмихна. Едва доловимо подхвърли:
– Веселина, по-ниска от тревата!…
Третият контакт бе на конгрес по психотроника. Оказахме се на една маса. Съзряла ме, през усмивка подметна:
– Веселина, по-ниска от тревата!…
Благодарих. Нищо друго. Нали някога бяха ме предупредили – не обича парадиращите.
Сега след години си мисля: контактна и общителна съм, падам си дори бунтарка. Тълкувам посланието й: да не се големея като екстрасенс. – Завършва спомени В. Здраечева. – Мъдри слова. Не се забравят за цял живот.”
Духовната учителка не натрапва. Има какво да каже, взряна в опита на своите близо деветдесет години.

Слава не допуска огорчението, че девалвацията на човешките ценности понякога взема връх. Знае – страданията идват от хората, не от Бога. Така е, защото се боят от нелекия път, водещ към истината. Занемарен, стръмен, тънещ в тръни… Няма преки пътеки до нея. Трябва да се преодолеят огромни препятствия.
Разкрива стойностите на духовния свят с търпение на вода, дълбаеща скалите:
Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш… Истината е вложена единствено тук (сочи глава,). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според езотеричните школи, се намира “третото око”) и падне люспата, която го закрива – край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запомни: колкото може по-добър, колкото може по-добър…”
Една е правдата, а хората си въобразяват, че са много. И всеки със зъби и нокти държи на своята. Тъй се ражда злото. То залива света, защото прекалено много се занимаваме с него.
Наистина, лельо Славе, но немалко хора са лоши. Ако не можем да ги избегнем, как да постъпваме с тях?
Ако някой ви тормози, имате право да се защитите. Но не да му отвърнете с бой или с: “Ти си такъв, ти си онакъв!” Не. Ще му кажете: “Не сте прав. Туй е така, ей туй – така… И ще му го докажете. Просто и ясно, с факти. Когато го изричате, трябва да е с любов, за да срази злото в него.”
(Глас: “Браво! Компанията възторжено ръкопляска.)

Вулканични изблици от живи истории и благоразумни съвети. След всеки от тях смирено завършва: “Помнете, това са само насоки. Изборът е ваш.”

Не един посетител споделя: “Почне ли да разказва, сякаш омагьосва. Отлиташ, потапяш се в чародейни светове. Животът става смислен и красив. Въвежда в пленителни пространства. Не можеш да се отлепиш от стола, ни за миг да притвориш очи. В нейното обкръжение грозното се стапя.”
“Весело ли е, нека се смеем – ликува душата й. – Човек е заченат с възторг. За сълзи – ех, има време…”
Запомнящи се словесни параболи. Разпръсва ги с лекота. И те покълват в душите. За цял живот.
Ползвах тайно касетофон, но не съжалявам.
Тайно?
Какво може да се укрие от богонадарената?

Пророчицата Слава Севрюкова: ДУХЪТ НА АЙНЩАЙН ПРОГОВАРЯ

 

 

По психотронен път Слава Севрюкова и доцент Лозенски създават модел на елементарните частици, изграждащи атомните ядра. Навлезли в трудно преодолимите подстъпи на микрокосмоса, натъкват се на сериозни разминавания с “Теорията на относителността”. Възникват разногласия. Слава преразглежда и оспорва някои постановки на Айнщайн. Например, че скоростта на светлината е пределна. (Съвременни астрономи са открили обекти, движещи се по-бързо от нея – б. а.) Освен на абстрактни математически схеми и формули, невероятният тандем се опира на конкретни наблюдения. Доказва – по-динамична от светлината е енергията на човешката мисъл. Да, тя е енергия. Веднъж доцентът бе помолил своята “асистентка” да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги “фотографира” и изследва. С мисловна концентрация тя за секунди се бе озовала там, давайки конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на “червената планета”. Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със скоростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно. Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енергия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от физиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според “Теорията на относителността”. Нещо в нея, следователно, куца…  Прочети още…  Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ДУХОВЕ КРАЙ НАС

Благодарение на свръхсетивата й, връзката е перфектна. Внимателна е при контакт с мистериозния свят на сенките: “Неведнъж съм разговаряла психотронично с души на починали световно известни учени. По време на изследователската си работа ги гоня. Не се съветвам с тях. Не желая да се влияя. Опасно е да не подведат с невярна информация от някогашното свое ниво на развитие. Каквото са могли Дарвин и Айнщайн, дали са го на човечеството. Едва ли от тях трябва да се очакват нови научни открития.”    Прониквайки отвъд вратите на битието, категорична е: “Душите, отплавали от белия свят, не отсъстват от живота. Бдят над нас ведно с извисени духовни същности.”Това са нашите ангел-пазители и духовни учители. Проучва развитието им.

 

“И да искаме, не можем да останем сами нито в тоя свят, нито в оня… На Земята всякога сме по двама – утвърждава. – И единият е по-ниско…”

 

“Немалко самота трябва да натрупаме, за да проумеем – не сме сами”- остроумно се шегува поетът.  “В пространството край нас обитават същества, които не виждаме – споделя прорицателката.

 

 

 

 

- Някои са високо еволюирали. Знанията им за Всемира са без ограничения. Но има и други, които…” Обикновено се моли наум. Приключила, подканя желаещите да питат за техни починали. Разпознава ги – лишени от тела, носят ясни знаци идентичност. Гласът й, осъществи ли връзка с духовете, е напрегнат: “Питайте! Бързо питайте!”Защо е тъй? – Дали, за да ги освободи час по-скоро? Продължителните съприкосновения са омаломощава-щи за посредника между световете. Прочети още…   Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова: ДУХОВНИ ТРАЕКТОРИИ – ПРЕРАЖДАНЕ

ПРЕРАЖДАНЕ

Пребиваването тук и Отвъд са сато скачени съдове, съседни територии. Не се прекъсва, а усъвършенства развитието на духа в душа или в душа и плът – космична двойка. Отплуването в незримите простори е завръщане в себе си, в сърцевината на Светлината. Няма сбогом. И смъртта е форма на живот. (от автора) Обвързаността живот-смърт се направлява от Великата учителка Карма. С това понятие борави прастара философия, обясняваща смисъла на земното странстване. В Отвъдността карма не се придобива, а чисти. Тя се създава на Земята. Едва ли бихме трупали негативи, изолирани на пустинен остров, но и едва ли бихме успели да се отърсим там от тях. (от автора)”Живите се раждат от мъртвите” – категоричен е Сократ. Платон в труда си “Република” завещава: “Ние сме отговорни за избора. Бог няма вина за него… Душите се ръководят най-вече от навици, придобити в предходни съществувания… Животът е миг между две Вечности.” Прочети още….  Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова, книга 1(част трета) “Бъдете в този свят, но не от този свят” (най-интересното от книгата)

БЕЗДНАТА НА БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК – 43 страница

 

 

Земята, подобно на Космоса, изглежда има свои засмукващи “черни дупки”. Черната дупка е въртящо се място във Вселената. Захранва се, според психотроничката, от “действащи в нея вихри”.

Това дава основание на Слава и други изследователи да твърдят: планетата ни е “своего рода жив организъм”. С атмосфера, биосфера и монолитен скелет. С реки, уподобяващи кръвоносна система, с планински вериги – костна, с вулкани – отделителна. Опасана е от жизнени меридиани – чувствителни силови линии, маркиращи енергийните й зони – нейните нерви. Не е лишена от аура… И още, и още…

Запокитена в Космоса, синьозелената Гея, обхваната от трудно обясними за сеизмолозите спазми, е в безспирно външно и вътрешно движение. Земетресенията, бич за човечеството, с различна амплитуда разлюляват отделни нейни участъци. И това ако не е живо същество?!

 

 

БИОГРАФИЧНИ ФРАГМЕНТИ – 45 страница

 

 

Въпреки бурните издевателства, след смъртта на съпруга си Слава говори с разбиране и нежност за него. Не е мъжът на живота й, но тя е потоп от човечност. Убедена е: “Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас.”

И, непрегънала душа, носи семейните вериги. Без окайване. Нейна стихия е ясновидската магия.

 

 

Някогашният “украински богатир” е респектиран.

Отшумели са бурите на кръвта. Разтревожен е. Дали в съкровените мигове на равносметка не припламва искрица съвест? Виж ти, каква жена имал! А той? В какво се опита да я превърне…

Слава споделя:

“Моят Степан се уплаши. Втурна се да се спасява. Страх го бе да съжителстваме в една стая. Грабна леглото. Избяга на двора. Под дървото се пренесе. И приюти на спокойствие. Под звездите…”

Какво е това – час на разплата? Поредно възмездие?

- Или заслужена случайна неслучайност…

 

 

С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Слава чистосърдечно се радва на всеки от тях – дарбата им е от Бога. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско. Признава Вера Кочовска.

За Алан Чумак разкрива: “При него има светлина, но и тъма.” Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: “Той унижава човешкия дух.”

Това не са присъди, а мнения.

 

 

Лиляна Серафимова ?!

 

 

Веднъж бе споделила: “Не пътят е труден, трудността е пътят”.

 

 

В последните години на мъченическия живот е с почти парализирани колене. Придвижва се с едно, понякога с две бастунчета. Затова предпочита да приема гости седнала.

 

 

10. IV. 1991 година. Третият ден от Великден.

 

 

Слава произхожда от династия феномени.

Стара истина е – за да се реализира, човек трябва да има добри родители и достоен учител. Според теорията за прераждане, семейството дава плът за товара на живота. Плътта на Слава е “обработена” – баба, майка, брат – с дарба. Може да понесе силата на божественото вдъхновение.

 

 

ПРИРОДНА ДАРБА – 59 страница

 

 

По-големият й брат също е с паранормални способности.

“Ако се бе съхранил – ще сподели тя на преклонна възраст, – сега щеше да е столетник. Надареност, многократно по-силна от моята. Немалко истини за живота и отвъдното отнесе със себе си. – И дълбоко ще въздъхне. – Липсата на характер повече от всичко на света може да провали.”

Слава продължава семейната си сага:

“Той бе роден на 5 XII в 4.00 часа сутринта. И аз съм родена на 5 XII в 4.00 сутринта. (Случайни съвпадения?) // 1903 !

 

 

Детските закалки – подготовка за очакващите я сурови изпитания.

“…Да ви кажа и за надарения брат. – Продължава увлекателен разказ. – По-ясно от мене виждаше и чуваше, но бе злодейски убит. Трагична смърт.

Скръбната му душа ненадейно ме навести нощем: “Не бой се, аз съм”- прошепна.

Настръхнах.

“Гледам отгоре… Жена… Плаче за мене… Кажи й, а и вие да знаете – от другата страна на Мира няма вече майка, няма брат, няма сестра, няма близък. Всеки си е отделно. Даже и… гроб няма…”

Въздъхна. Още посърна. И показа жената… -Мама!…

Краката ми се подкосиха.

“Виждам, болезнено страда. Ридае в нощта. Тревожи се за мене, за моите мъки… Успокой я. При първия удар с приклада на пушката връз главата ми ей тук (разкри смазано лице), мигом се пренесох в отвъдната страна на света. При втория нищо, ама нищичко не усетих…”

Утихна, умълча се. След малко, събрал сили, духът свойски продължи:

“…И да й кажеш, в изгарящата мъка дали ще повярва… Виждам – страда… Топи се по мене… По-добре недей.”

Когато се извършва погребението, никой – ни снахата, ни другите братя – не се сещат да дръпнат мама встрани, да не гледа размазаното на пихтия лице на починалия.

Покрусена, не го прежали. На четвъртия месец от кончината му си отиде…”

И свръхчувствителните хора имат сриващ недостатък – свръхуязвими са.

 

 

До 3-4 години децата пазят спомени от предходен живот. Оцеляват дори до 6-7. В транс или съзерцание могат да бъдат спонтанно възкресени. АЗ-ът се “ражда” към третата година.  Тогава детето със самочувствие зявява: „Аз  съм.” С това затваря врати за преходните свои Аз-ове.

 

 

В ранна утрин на вратата й потропва непознат. Криминален инспектор от \/I-то управление на МВР София:

Славка Ралева Севрюкова?

Аз съм.

 

 

Кой постъпва все правилно? В плът и кръв се греши. Но законът е един, мярката различна. Който е високо, строго го съдят. Простимо е за незнаещия (“блажени са нисшите”).

 

 

В тоя миг в душата ми – глас: “Пратихме те, да видиш и там какво е…”

Слава на Бога, страшните изпитания свършиха! Свършиха? – Тъй си мислех тогава. Вече знам – едни си отиват, идват други…

Върнах се в същността си. Не треперех вече от нищо. Само от Всевишния. Ни от моя неизтрезняващ Степан, ни от ограниченията на властта.

…От мен да запомните – завършва съкровена изповед, – отвори ли се ей тук (сочи пространството над веждите – така нареченото “трето око”), край. Но колко усилия са нужни…

Не, не е толкоз трудно – опровергава с блага усмивка себе си, – трябва да бъдете добри, искрени, смирени. Тогаз и Висшата светлина ще е с вас. Въпреки изпитанията. Те са да проверят кой ще се съхрани, кой огъне. Кой ще остане добър, искрен, честен.

Имам психотропно зрение. Не мислете, че се хваля. Отдавна е проверено, доказано с научни изследвания. И, въпреки това, стремя се да съм по-тиха от водата, по-ниска от тревата. Дарбата е да помагам. Ползвана за зло или само за себе си, отнема се.

 

 

Кои са нейните информационни средства? (68 страница)

1) Борави с лекота с “третото (психотронно) око”. Ползва го, благодарение силата на мисълта. Свръхсе-тивен локатор. Наблюдава и диагностицира функциониращите органи. Вижда цветно – отвън и отвътре. Безупречно проследява пътищата на съдбите. Поема към душите, а стига до духа. Прониква в съставките на микро и макрокосмоса и ги описва.

 

 

5) Изтегля и съхранява информация чрез сърдечната чакра. Споделя: “Не чувам духовно оттук (сочи уши), не виждам духовно оттук (сочи очи), а виждам духовно оттук.” (Поставя ръка на сърцето.,) Твърди: “Там е божествената частица”. Вижда с “очите на сърцето”.

Благодарение на любовта и чистотата в нейния вътрешен мир, Космосът като че се отпечатва в духовната й същност. Разкодира го, “мислейки със сърцето И открива неща, които ние не забелязваме. Слава Севрюкова е от малцината представители на хомо сапиенс с “виждащи и чуващи сърца”.

 

 

Толкова за свръхсетивните средства. Нека опитаме да проникнем в информационните й източници.

Също строго прецизирани. При това са още повече:

1)  Висш Космически Разум. Достъпът до “Вселенския компютър” (Бог, Създател, Велика Сила, свръхизвисено енергоинформационно поле) е за хора с изчистено духовно съзнание. (Тази мирогледна концепция не е нова.) Тогава се постига пряко познание, а психотроничните сведения са безпогрешни.

Неугасимата светлина на Бога изпълва света. Хиля-дократно по-ярка, търпелива и блага от олтаря на белия лист, върху който са положени тези слова…

Разумът за ултрасензорната жена винаги е свободен.

2) Седем висши същества (“седем лъча”, както ги нарича) – най-високо еволюирали духове сред Великото всемирно братство. Завършено е тяхното земно развитие. Подвизавали се някога в плът, сега управляват човечеството. Това са Мориа, Кутхуми, Махатчухан, Исус Навин, Иларион, Серапис, Веронезе.

Слава приема вдъхновени послания от извисения духовен свят. Комуникира най-вече със своя духовен водач Мориа. “Непрестанно е над мен” – твърди про-рочицата.

Висока отговорност е да знаеш – действията и мислите ти се следят от незримостта. Не си ли добродетелен и почтен, връзката се къса (губи се и погребва дарбата).

Възвишен живот в мисли и дела – ден по ден, час по час. Нелека е участта на псифеномена.

3) Ползва “космически информационни канали”.

Съхранените в тях сведения са пространни, обсегът – неизчерпаем. “Като сгъстен етер са, опасващ Земята. Това е Световна информационна банка”. С тях работят хора, богати на душа, не на финикийски знаци.

“Всичко, което човечеството завоюва като знания и открития – споделя сензорният уникат, – интуитивно се приема от десет информационни канала, обхващащи Глобуса. Там няма място и време. Съществуват и още два. Слабо се прилагат, защото хората не са готови за висшите им послания. Ползват се от духовно израснали личности. Чрез тези източници се постига пряко единение с Космоса.

Творците на науката и изкуството се зареждат от профилирани канали. Други са за техника, за духовност… В областта, в която работи, всеки интуитивно се насочва към съответния. Виждам как творят гениалните композитори Моцарт и Бетовен. Приемат мелодии по музикалния канал. По информационните трасета безспирно текат вселенски импулси.”

Контактува с души на починали, близки на търсещите помощ, (любим похват на Ванга). С лекота преодолява граници между земно и отвъдно. Връзката с незримия свят се извършва само по нейно желание. Тази информация подвежда, ако душата не е на висота. Слава предупреждава начинаещите: “Не търсете истина от мъртвите.”

Акашови записи (информационна банка за миналото). Там е “складът на животите”.

Извлича сведения директно от обекта, към който насочва мисъл (човек, орган, планета и пр.)

Вижда човешката аура в цветове и ги разкодира. Колоритните вибрации издават здравословното, психо-емоционално и духовно състояние на индивида.

 

 

Перфекционистка в психотрониката, многократно съпоставя: “Проверявам шест-седем пъти, преди да предам информация.”

 

 

Когато млади момичета я разпитват: “Лельо Славе, за този ли да се омъжа?”, отвръща: “Бог те среща с неколцина, от които ти ще избереш. Отговорността е твоя.”

 

 

“Вътрешното ми “психотронно око” е живо и гъвкаво. Никога не ме е подвеждало. Нямам “зациментиран пейзаж”. Мога да видя даден човек от десетки хиляди километри – как си налива вода, как я изпива, къде оставя чашата. Дали ще отиде пак да налее, дали ще я измие, ако отново я напълни и поднесе на друг. Мога с волята си да го заставя да я подаде вместо на мъжа, на жената в стаята. Но съм решила да не посягам върху човешкия избор. Нямам право да отнемам индивидуалната свобода.”

 

 

Надарената с психотронни сетива с лекота се пренася и в света на Отвъдността. Разказите й разширяват представите за духовните измерения. Не се бои от ограничаващия хората фактор – времето: “Мога да извикам някого отпреди пет-десет хиляди години. Да разговарям с него. – И възкликва. – А каква информация носи такава една среща!”

 

 

Знае – няма случайни срещи, съдби, изпитания. За нея “хора с вина не съществуват, те просто са недоразвити”.

 

 

“Помнете – завършва чудатата история, – съкровищата са прокълнати. Носят само нещастия.”

 

 

Изпитните, колкото да са нежелани, са необходими за духовното развитие. Регресивните изследвания сочат: не се ли озлобят в страданията, хората стре­мително израстват в духовен план. Могат да догонят душите на другите от “общото духовно гнездо”.

Премеждията не трябва да обезкуражават. Не са непременно наказание за извършен някога грях, макар, да има и такива. Преодолени с воля, извисяват духа. Дават мощен старт за движение напред.

Страната ни открай време е гъмжала от гадатели, знахари, врачки.

 

 

“Преди време живеех в къща на брега на реката.

Две седмици непрестанно валя дъжд. Съобщиха по радиото – има опасност от наводнение.

Хората започнаха да се евакуират. Убеждаваха ме да се местя, а мене ми е смешно: “Не бойте се! Ако е съдено да ме обесят, няма да се удавя.”

Наводнението се размина.”

 

 

Освен с духове, контактува с енергийно-полеви незрими същности, наречени полтъргайсти (призрачни проявления, изявяващи се в среда на деца и юноши, по-рядко на възрастни – б. а.).

Мистериозни създания със зловеща популярност. Тъмни сили. Разразяват се незнайно откъде. Реално доказателство за съществуване на съзнание без физическо тяло. “Полтъргайстът е дух, пребивавал в плът на Земята. Заминал от този свят по насилствен и жесток начин, накърнен и обиден, може да се завърне. За възмездие”- твърди лидерът в психотрониката.

 

 

“Не бойте се! Духът вилнее известно време. Настъпи ли седмият час, стопява се. Полтъргайстът е отражение на преживени земни ужасии. Не е демонична сила. Предупреждава да се внимава. Кошмарът от злото, сторено от неразумни хора, понякога води до още по-грозни деяния. Тая объркана душа, въздава възмездие, буди заспалите съвести.”

 

“Разкажете на останалите от екипажа. Виновниците да се по-каят. Вземе ли връх разумът, заработи ли съвестта, силите ще се балансират. Привидението ще изчезне. Духът ще премине в царството на Светлината.”

Мненията с времето се отсяха. Становището на Слава Севрюкова се наложи меродавно, доби гражданственост. Ще го цитирам, за да се затвори кръга около слабо проученото явление на мистериозните духове:

“- Мога да извикам който и да е полтъргайст. Ще ви кажа откъде е дошъл Кики. …Преди време живееше 15-16 годишна девойка. Виждам я. Имаше извисена любов. Момчето й обаче бе нелечимо болно. В големи мъки замина от другата страна на мира (почина – б. а.). Приятелката му бе покрусена. Реши да сложи край на живота си.

При раздяла със Земята изпита непоносимо остри болки от погълнатата отрова. Дълбоко съжали. Горещо от душа помоли Всевишния да я върне обратно в плътта. Невъзможно – организмът й бе безвъзвратно увреден.

Потърси отворена врата. Откри податливо за целта дете и се всели в него. Това е сега Кики.

Има ли физическо тяло?

Атом е. Извикам ли го, черпи енергия от мене и се материализира. Заминаващият дух е с форма на житно зърно. Такъв е Кики. Видях го и описах в човешкото му проявление, преди да се превърне в полтъргайст.

Според тебе, случвали ли са се и друг път подобни явления?

Поемат ли духове с прекъсната житейска реализация към отвъдната страна на мира след самоубийство или друг мъчителен финал, с тях не става като с останалите смъртни. Търсят отворена врата. Намерят ли нещо податливо, проявяват се…” Какво се оказва? Не всички тъмни сили са рушители.

Друга разновидност полтъргайсти – преждевременна смърт не по чужда вина. Обяснимо е защо при тях отсъстват прояви на жестокост. При някои от неведомите същности, каквато е Кики, се забелязва и доза интелигентност.

Завършил земна мисия, тоя дух след време изчезна. Въдвори се мир и спокойствие в семейството, където се бе появил.

Безценни са заслугите на Слава Севрюкова в разкриване истината за непроучените блуждаещи астрални същества: “Едни от тях са пълна тъма – трошат, издевателстват. Други са по-добронамерени и услужливи. Със Силите шега не бива. Провокират да се замислим за паралелните форми на съществуване. Не е желателно да имате в дома си полтъргайст.” Тези странни създания се изявяват за последно, преди да отплуват в уталожващото земни пориви царство на Отвъдността. И да са демонизирани, там ще се смирят. Еволюцията никога не спира.

Необикновеният тандем Севрюкова-Лозенски е автор на множество изобретения за научна апаратура. Сред тях са: “Устройство за експресно определяне на карбидно съдържание в скални проби”, “Устройство за експресно определяне на калцит и доломит в скални проби”, “Устройство за измерване газопроницаемост-та на порестите материали”, “Линейни преобразова-тели на изменението на индуктивност и капацитет в напрежение”, “Апаратура за сеизмична връзка” и други.

След “Промяната” народът на измъчената ни страна ще се кланя доземи на силни на деня мутри, мутреси и колоритни мутанти, самодоволно флиртуващи с прилежно отгледан, кой знае откъде изровен, но вече успял да се самозабрави “политически елит”… А неуморните труженици на духовния фронт пак ще са в сянка. Нищо ново под слънцето. И това ли са “заслуги на демокрацията”? (От автора ^^)

Осъзнава себе си като предвестник на Новото време: “Сега такива като мене са рядкост, но Човечеството ще измине дълъг път. С годините хората на бъдещето ще се увеличават.

Затова ни съпътстват толкова трудности и страдания. Така се изпитва и възпитава духът. Важно е да се отстоява истината. Ето го косъмът, делящ светлина от тъма.”

“Аз съм същество, прашинка във Вселената. Виждам обекти в безкрайността и частици от микрокосмоса, увеличени милиард по милиард пъти. Микрокосмосът е “безкраен кладенец”. Всяка частица, получена от безбрежната делимост на атомното ядро, е пак делима.”

Слава Севрюкова.

Слава Севрюкова, книга 1(част втора) “Бъдете в този свят, но не от този свят” (най-интересното от книгата)

За Вселената

Възниква въпросът: какво е мислене? – За нея, това е мозъчен процес. Мисълта е вълна с огромна енергия, излъчена от мозъчните клетки. Като него е обагрена в сиво. Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където е насочена. Поела към обекта, превръща се в пси-вълна, действаща самостоятелно извън органа на мислене. Скоростта й превишава светлинната. Колко пъти? Не е лесно да се отговори. Вероятно е зависима от индивидуалните способности.

С нея сме правили безброй експерименти. Псионите, скъпи приятели, са практически неделими. Но моята помощница с психотронната си мисъл им “направи разрез”. Така разкри тяхната структура. Строежът им се оказа зърнест.
Помолих я “да увеличи” едно от съставящите псиона “зрънца”. Тогава с “психотронното си око” съзря в него множество миниатюрни обли частици. Взе една от тях. Пак я “увеличи”. А в нея – още по-малки… После – все по-малки и по-малки, и по-малки… До безкрайност… Такава е структурата на псиона. Не е твърдо изграден от тези “зрънца”. Те са в непрестанно движение.

Така установихме – контурът на водородното ядро е овал. Изградено е от псиони. При лекия водород са над два милиона. Разположени един зад друг.
Псионът е елементарна частица, притежаваща заряд. Формата му е като на военен пагон. (Фиг. 3)

За уникалната психотроничка, Всемирът има начало и край. Обхванат е от огромно вихрово поле, съставено от множество по-малки завихряния. Както тя се изразява – “вихър до вихър и вихър във вихър”. Отвъд неговите граници се намира “мъртво пространство”. Вселената е първична – пулсира. Разширява се и свива. В непрестанно движение, направлявана от закономерности. Без тях ще настъпи хаос.

Страшно нещо е Егото, вземе ли връх. Може да издигне, но и да провали.

“Квазинауката” психотроника – “Аз не познавам, аз виждам със силата на мисълта.”
Наблюдава структурата на земното ядро, планетите, звездите. Описва устройството на атомното ядро и многократно по-миниатюрни елементарни частици, изграждащи света около и в нас. Доказва: всичко, съществуващо във Вселената, е и в ума на човека. И разкрива света, изследвайки “Космоса в себе си”.

“тера инкогнита” – от  латински (?)

“Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета – твърди доцент Лозенски. -Космосът, за нея, е изграден от пет първични материални елемента: “вихри”, псиони” (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици – б. а.), “космическа влага”, “космическа сол” и “прана”. Описвайки техните свойства, тя доказва – масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика.”
Тези пет елемента са:
вечни, несътворими и неунищожими;
не могат да се преобразуват един в друг;
от един вид са, затова Вселената е една;
не са носители на съзнание.

През 1989 г. се провежда IV-ти конгрес на полското психотронично дружество. Присъстват над 600 учени от САЩ, Германия, Франция, Италия, Индия. Съвместно с доцент Лозенски Слава предизвиква сензация с доклада “Психотронен модел на атома и атомните ядра”. С предложената нова атомна структура физиката се обръща на 180 градуса. И преосмисля из основи.
Лозенски и Севрюкова – творчески дует с нестандартни способности. Дискусионни, но обосновано защитени изследвания. Дръзко нарушават комфорта в утвърдените постижения на така наречената “истинска наука”.

“Човекът, виждащ атома” – визитната й картичка. Някои от наложените в науката представи за света, за свръхфеномена изглеждат наивни. Категорична е – сбъркан е общоутвърденият атомен модел. Неправилно се обяснява строежът на веществото. Основни закони във физиката не са верни.
С грохот предстои да се срутят доскоро всесилни, амортизирани вече “истини”.

Постоянството и пчелното й търпение са възнаградени. С навлизане в тайнствените пространства невидимото се откроява. Открити са свръхлеки елементарни частици, наречени от нашия тандем “орбитони” и “квазиорбитони”. (Фиг. 2) Движейки се с неописуема скорост, те, според прецизните пси-наблюдения, изг-раждат- атомните ядра.

Без прибори се разкриват непознати градивни съставки, тяхната геометрия и тази на кристалната решетка. Доказва се: овалната форма е основна за атома и структурата му. Такива са тези на неговото напречно сечение, ядро и орбита. Повечето атоми са сиви на цвят. Феноменът ги съзира – “красиви като звезди”. Сив е и “дълбокият Космос”. И най-малкото атомче е инженерен шедьовър. То е Вселена, изградена от милиони псиони и милиарди на милиардна степен още по-миниатюрни частици. Измерена е плътността на кристалното, атомното и ядреното вещество. Формулирани са пет закона за движение на орбитоните и квазиорбитоните. Това са формули, доказани с математически изчисления. И още, и още… (Описани са в монографията на Севрюкова-Лозенски “Психотронни изследвания на микросвета”, 1991 г).

Слава – “жива връзка между видимо и невидимо” -стига до извода: частиците в атомното ядро се привеждат във въртеливо движение от атомен вихър. Какво представлява – по-нататък ще се разбере.

Времето за признание, според Слава, не е далече: “Това, което разработвам, скоро няма да е оценено. Ще стане не по-рано от петдесет години, в двадесет и първото столетие. Научното познание многократно ще разшири обхват. И най-върлите противници на психотрониката ще сведат глави пред техни Величества, фактите.”

“Простотата е белег на съвършенство” – с право заявява контактуващата с Вечността.

“нищо не е такова, каквото изглежда.”

Разчела звездните йероглифи, отсича: “Вселената е ограничена – с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Испо-линско яйце, а отвъд него – “мъртво пространство”.

“Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало – категорична е, завръщайки се от неизбродни космични пътеки. – Вселената е една. Антивселената е фикция.”

- През 1929 г. Едуин Хъбъл извършва откритие, прието в научните среди за епохално. Вселената, според него, в резултат на Голям взрив непрестанно се разширява. Така ли е в действителност?
– Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо дишащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като “оптически ефект”. Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението – една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият физик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод – този процес бил резултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до истината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.
След години ще се установи – има първоначална форма.

Вселената е е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира – раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и “умират”. Вечна и неунищожима е, защото “живее”, а животът е безкраен…

“Светът е по-сложен, отколкото изглежда. Не той се разширява, а все по-реалната ни представа за него.”

Съжденията изкушават интригуващи въпроси. Поставени са от склонни към нестандартни експерименти изследователи – физици и астрономи:
Колко дълго ще грее нашето Слънце!
Не се тревожете, милиони-милиони години ще изпраща благодатна светлина, топлина и любов.
(Темата по онова време е актуална. Астрономи от Смитсъновия център по астрофизика в Харвард под ръководството на Томас Сметкалф са открили угаснала звезда в съзвездие Кентавър. Преобразувана е в сферичен диамант с диаметър около 4 000 километра. Подобна съдба, според специалистите, очаква и нашето Слънце. След около 5 милиарда години ще се превърне в бяло джудже. След още 2 милиарда – в масивен леденостуден диамант.)
Съществува ли двойник на Слънцето във Вселената?
Да, като сянката му е… Не ме питайте, още е рано да се разбере това.
От антиматерия ли е изграден този негов дубъл?
Не, такава не съществува, нито антипространство.
Има ли аналог Земното кълбо?
О, ще повторя, рано е да се проумее – въздиша жената, осъществяваща транскосмически контакти. – Има, но е проекция от светлина и тъма. Нещо като “земна сянка”. Там е закодирано всичко, което ще се случи.
Какво ще кажеш за “черните дупки”? Реални образувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?
Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. “Проходите в космическите лабиринти” уподобяват тунели между тях.
(Любопитно е да се узнае определението на Слава Севрюкова за себе си: “Природната ми дарба не е нищо друго освен тръба, предаваща сведения за други светове.”)
Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?
Не, не се задава ликвидация на света. С еволюцията ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума.

‘Времето в макро и микрокосмоса никога не изтича. Унищожението на Вселената означава край на Бога, а това е абсурдно”- категоричен е псифеноменът.)
Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?
Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче – четирикрако, кафяво. Движеше се тромаво като таралежче… На повечето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.

Елементарно описание. Автентично. На “професор с четвърто отделение”.
В Северното полукълбо преобладава сушата, в Южното – водата. Самоволна игра на природата ли е това?
Планетата е чудесно балансирана. Водата е 2/3 сушата – 1/3. Сушата обаче е по-тежка от водата. Така се уравновесяват. Затова, ако на едно място земната повърхност потъва, другаде винаги се издига.
Откъде се е появил животът при нас?
От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местните условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека – малки същества, създадени в “Небесната лаборатория”. Дребнички, примитивни…
(Транскосмическите звездни проникновения на жената, разкриваща Сътворението на проточовека са обект на следваща книга – б. а.)
Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.
Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 милиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата – същите градивни елементи. Някогашният хаос не е изцяло потушен – бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното съществува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вложена вътрешна тенденция – за промяна и усъвършенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.

Многократно се пренася на Луната. Изследва я, преди там да стъпят американски астронавти и акостират руски луноходи. Разглежда негостоприемната днес повърхност на Марс и открива следи от отдавна изчезнал живот, кипял на червената планета. Категорична е- в близко време това ще се докаже по научен път.

Заинтригувани от възможностите на псифеномена, група астрофизици се обръщат с казуса:
Ако едно тяло бъде изнесено извън гравитация и му се предаде начална скорост, какво ще стане с него?
Ще спре.
Ще спре? Абсурд! Няма гравитация. Какво ще го стопира? Притежава начално ускорение! – Въпроси, бездънни като небесната бездна.
– Да, но не е носител на вихър в себе си. Затова дълго ще се рее. За вас това е безкрайност, но аз виждам, не е. Ще замре в покой. Веднъж и завинаги.
Слава променя законите на физиката, валидни за необятния космически вакуум.

Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се задвижват от космически вихри. Безспирно устремени, извиват се със страховита скорост. С неизменна посока – “вихър до вихър, вихър във вихър”. Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благодарение на него, Вселената непрестанно се върти.

“Космическият вихър – твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския не-обят, – е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в нашата звездна система се привеждат в постоянна динамика от “слънчев вихър”.

Завихрянията в микро и макросвета са “леви”. “Десни” не съществуват. Без тях всичко – от микрочас-тиците до свръхгигантските звездни тела и галактики – би застинало. Лишена от “звездни ветрове”, Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите структури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват.”

“Мисълта е полеви тип материя. Тя е и енергия”

Дясното полукълбо на мозъка, за Севрюкова, ръководи съзнанието. Лявото изпълнява спомагателна дейност. Там, според психотроничката, е подсъзнанието.

От новаторската трактовка се разбира защо при увреждане на дясното мозъчно полукълбо се провокират опасни поведенчески отклонения. Тогава водещо може да се окаже мрачното подсъзнание.

Надничайки в пъкления огън, бушуващ е ядрото на Гея, Слава вниква в закономерностите на глъбинния хаос. Земята уподобява самозахранващ се жив организъм. Със скелет от планини, с кръвоносна система от реки. Диша с белите дробове на горите, пулсира (приемаме това за сеизмологични катаклизми), отделя с вулканите (над 620 действащи), неуморно кръжи в сложна спираловидна орбита.
Интересни съпоставки. Може ли науката да ги докаже? В състояние ли е да ги отхвърли? А още в древни тибетски манускрипти е записано: “Земята е живо същество.” Подобно твърдение защитава преди 400 години и Леонардо да Винчи. Пророчицата не ги е чела. Тя го знае.

Слава Севрюкова, книга 1(част първа) “Бъдете в този свят, но не от този свят” (най-интересното от книгата)

“Геният, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.
Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет – б. а.), а частицата, отломък от Отца – твърди прорицателката, – обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане.”
“Мисълта – за Слава – е вълна с необичайна сила. Не е електромагнитна, гравитационна или свързана с известните физически полета. Разпространява се със скорост, многократно превишаваща светлинната. Излъчва се от клетките на мозъка и, подобно на него, е светлосива на цвят. Мисълта – продукт на 100 милиарда сложно организирани мозъчни клетки.
Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където човек я насочи. Тогава се превръща в пси-вълна, проявяваща се самостоятелно извън него. С нямаща равна на себе си в света транскосмическа скорост въздейства върху обектите директно, на огромни разстояния. Благодарение на нея, всеки, притежаващ развити мозъчни центрове, може да достигне набелязания обект и получи от него необходимата информация.”

Състоянието на владеене и насочване на тази вълна Слава нарича “сила на мисълта”. С нейна помощ прониква в микро и макрокосмоса.

„Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е  Космос и всичко там, е  в него”.
„За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота…. засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”

За Извънземните (Инопланетяните)

Домът на Слава, нашият “Дон Хуан”, за кой ли път е препълнен. Какво да се прави – е подстъпите към прохождащата наука психотроника търсенето многократно превишава предлагането.
Бурно спорим: уникат ли е човекът във Вселената? Съществуват ли извънземни форми на разумен живот в галактическите пространства и, ако да, какво представляват?
– Задава се време на върховни промени! Помнете, братлета! – С ентусиазъм и трепетно вълнение ехти “гасът на доктор Димитър Сираков. Включи ли се той в разговора, страстите динамитно пламват. – Предстоят съдбовни събития! Представители на три от дванайсет-те суперцивилизации от паралелните светове, които се интересуват от нас, ще осъществят директна връзка.
Любима тема на доктора. Екзалтиран е повече от всякога:
– Не е далече времето, когато ще ни приемат в Обществото на Космическите цивилизации. Грандиозен галактически скок! Ще получим безценни насоки от братята по разум! Пред нас ще засияят вратите на Вселената. Без лутания и грешки – мощен тласък. Едва след преломната среща ще се наречем ЦИВИЛИЗАЦИЯ. (Набляга на думата.) Защото все още не сме…
– Чакай, Митко! Бързаш! – Сираков изтръпва.
– Не се сърди, но аз такива срещи не виждам! – Слава с необикновените си заложби е като врата към други измерения.
О, не, богонадарената не се кара. Гласът й е все така благ, очите усмихнати:
– Мили приятели, извънземните, както вие ги наричате, са другаде. Не там, където ги търсите.
Дон Кихот може да изгуби битка, но не и да бъде съкрушен. Доктор Сираков не се предава:
– Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чинии не съществуват ли?! – Провокира я с жар. – Натрупан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!

Невъобразим шум. Младите открай време са в съюз с яростния синдром на нетърпимостта. Не се побираме в кожите си. Крещим въодушевено един през друг. Никой никого не слуша. Нищо не се разбира.
Защо все бързате? Защо?!… – Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Слава, а очите й потъмняват. – Припирате и… грешка след грешка! – Опитва се да охлади ентусиазма ни. – Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.
(Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо развити.
Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.
– На по-извисено ниво са от нашето, но на принизено, в сравнение с останалите наблюдаващи ни цивилизации. – Продължава притежателката на духовно зрение. – Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространства. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена,да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)

Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разбира. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.
В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:
– НИЗШИ, помнете добре…
Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, които знаят, мълчат. Но тя продължава:
Машини… Високо развитите цивилизации, за разлика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да “ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?
А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвършените извънземни. Как се придвижват до нашата планета? А после обратно? – Протестираме с основание.
Въобразявате си, че им трябват приспособления?… Интересно…
Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?
Утихваме. Какво ще последва?
Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така – тихо въздиша. – Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? – Учителката е непроницаема. – Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?
Защо говориш така, лельо Славе?! – Възмутени сме. – Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти – излишна техника. Има документални записи, свидетели, фотографии… Фалшификати ли са? – Разпалени сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.
Ето, не сте разбрали… Ох, уморих се… Повтарям, повтарям… едно и също…

– Защо не успявате да разберете?! Защо… – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на одухотвореното й лице опровергава недоволството. – Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изостават от всемирното космическо развитие. С машини и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?
Гробно мълчание.
– Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чинии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
– Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори… Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекалено рано е – силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:
За да възприемем най-напредналите от така наречените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като космически спектакъл. Ясно ли е?
Аааа, виж ти!… Но тогава не всички летателни машини и скафандри са истински?
Добър ден! – Усмихва се с облекчение. – Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, облекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги “виждаме”, “чуваме” и се убеждаваме в “автентичността им”. Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на развитие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, познанията и интелектът ни са твърде ниски, за да разберем това.
Оказва се – разиграват ни етюди с космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? – Питаме зажаднели.
Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли – внимателно се вмесва доктор Сираков.
Браво, Митко! Отлично! – Поощрява го. – Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още – тук вече сте прави – с каква цел. Освен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.
Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплътност.
След малко продължава:
– Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте – облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в политическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване…

Писателят уфолог Димитър Делян съпровожда през 70-те години на миналия век руския академик (по онова време професор) Валентин Фоменко на посещение при Слава.
Ученият се интересува за два предмета. Единият е свръхлек златист метал. Според академик Вейник, на Колския полуостров в Северния ледовит океан е катастрофирала летяща чиния. Късчето е оттам. Другият е силно изтрит, почти заоблен керамичен шестостен. Професорът е заинтригуван: от извънземен характер ли са?
Но нека дадем думата на Димитър Делян:
“Поставила ръка над тайнствените тела, Слава се концентрира:
Не са на извънземни. Златистият метал е ползван в недалечно минало при строеж на водни плавателни съдове. Керамичният предмет е жезъл на шаман. Древен е. И двата са от земно естество.
Виж, виж, лельо Славе. Надникни по-внимателно. – Опита се да я насочи професорът. – Имаме сведение за летяща чиния…
Абе вие какво си мислите! – Възкликна раздразнено прорицателката. – Извънземните да не идват тук, да ръсят свои вещи по Земята?!…
По темата за паралелния живот тя бе изключително внимателна – завършва спомени Димитър Делян. – За тези предмети повече не говори. След това обаче разкри невероятни неща за семейството на академика. Той ги потвърди. Тръгна си разтърсен от дома й.
С кола поехме за Петрич. Да сверим информацията с Ванга.”
Натъкваме се на интересен факт: съществувала е система за съпоставяне информацията на Слава с таза на Ванга. Така, както ще разберем в една от следващите книги, е и при разкопките в Царичина. Има и други случаи. За визитите при петричката пророчица се знае. При Слава – не. Тя е по-дълбоко засекретена.

Питаме я за догоните – диво африканско племе, изумило света със знания за Космоса. На тях им е известно разстоянието от Земята до Сириус и състава на сложната и звездна система. Знаят броя на луните на Юпитер, макар да са невидими с просто око. Жреците им говорят за звездни системи, потвърдени едва с последните открития на астрономията. И още, и още…
Изумяваща информация за необятната Вселена. Как е достигнала и съхранена от първобитното племе?
– Въпросните знания не се приемат пряко от тях -категорична е Слава. – Произхождат от… Ето, изниква видение… Висши хуманоиди… Приземяват се с космически кораб. От тях получават информация. Духовните водачи на племето телепатично я усвояват от астронавтите. Не могат да я разберат и разтълкуват. Приемат я за божествено послание. Разкриват я на останалите. Оттогава се препредава. От поколение на поколение. С годините се превръща в митология. Съхранена е без изменение до днес.

Слава не признава наличие на извънземен разум. За нея той е част от света. Споделя: “Има високо развити светли същества. Животът на най-висшите от тях е на енергийна основа. Без физически тела са.”

Каква е гъстотата на Разума в галактиките?
Неравномерно е разпределен. Светлината в центъра им е най-мощна. Там е неговата свръхконцентрация. Трудно ще го проумеете – на онези същества не са необходими планети или звезди. Високо еволюирали, проникват през звездите, съществуват в тях и извън тях…

Има ли край животът във Вселената?
Не, Разумът е вечен. Изпълва всяко ъгълче на Всемира. Животът на една или друга планета или звезда са временни.
Съзираш ли свършека на живота на нашата планета?
-Да.
А след това?
След това – съществуване на по-извисено еволюционно ниво. Форма на живот без физически тела.

Различават ли се инопланетяните от нас и едни от други? Колко вида са?
Контактувам единствено с благородните. Повечето са такива. Представете си – да преодолеят необятни междугалактически пространства и стигнат до нас, колко са еволюирали. Почти няма морално принизени. Доколкото знам, извънземните, както вие ги наричате, а за мен са част от съществата на Всемира, измежду онези, които ни посещават, са седем вида. На една стъпка са под Христа…
Как изглеждат?
Видях живота на пребивавалите на Земята. Имат нирвана и, когато искат, пренасят се от своя обетован свят на нашата планета.
(Не дава конкретни описания на извънземните.)
От нас какво зависи за бъдещото ни развитие?
Трябва да бъдем добри, искрени, честни. Лъжа и горчилка да няма!
(Както винаги, акцентува на морала.)
Ванга твърди – след 200 години се задава среща с извънземни. Така ли ще е?
Що за въпрос! Контактът с тях не е преставал. Малцина го съзнават. Устремен към материалното, човек получава материално. Търси ли духовно, дава му се. Но кой се стреми към него? Има време… Ето, питате за извънземните. За да ви отговоря, трябва да преценя вашето ниво на познание. И тогава да реша доколко и как да ви осветля. Всеки човек е вселенски уникат.
Би ли споделила една съкровена тайна? Как осъществяваш връзка с пришълците?
Много просто. Направя ли ей тъй (свила длан, дясната й ръка се извива, сякаш лови нещо и внезапно се отваря), те са тук, наживо пред мен…
До днес още се питам: необясним свръхреалист, непоправим мечтател ли е тази жена? Или представител на бъдещето?

Извънземните изпитват единствено потребност да помагат. Нямат право да се вмесват пряко в развитието на други цивилизации. Даденото наготово не се осъзнава и приема трайно. Самостоятелно постигнатото с преодоляване на трудности познание, се съхранява и цени.

Пребродилата Вечността, подчертава: “Развили са се по-бързо. По-нагоре са в еволюционната йерархия. Трудно ще ги разберем. При най-напредналите отсъстват представи за пространство и време. Могат да приемат каквато желаят форма. Например, за да комуникират с нас, превръщат се в хуманоиди. Без проблеми. Проблемен е нашият контакт с тях. “

За представителите на високоразвития Разум няма забрани и ограничения, освен една: “Не помагайте, да не объркате!”

Може да звучи парадоксално, но техни експерименти са маркирани дори в “Илиада” и “Одисея”.
“Неведнъж съм разпитвал леля Слава за “Илиада”на Омир – разказва адвокат Георги Иванов:
– В ония древни времена наистина ли са съществували богове?
Да, има извисени същества – светкавично отвръща. – Следите им са съхранени не само в “Илиада” и “Одисея”. В религиите и митовете се пазят сакрални сведения за посещения на “богове”.
А циклопи и великани?
– Също. Това са материализирани проявления на Висш Разум от други светове. Хората са усещали тяхното присъствие. Такива са Зевс, Хера, Атина, Афродита, Аполон… Боговете не са красива художествена измислица. Земята не е тяхно игрално поле. Идвали са с мисия. Благородно са участвали в развихрящите се значими събития, за да подпомагат човечеството.
Да спрат муждуособици и кръвопролития. Да издигнат живота. Били са не наши програматори, а съветници.

За разлика от външните вмешателства, Еволюцията, търпелива и мъдра вселенска Учителка, работи бавно, системно. Основният й метод е страдание
–    нелек стимулатор по пътя на Растежа.
Проявленията на Висшия Разум не са самоцелни. Взели поука от грешки, прекратяват преки включвания в земния живот – тази сложна съвкупност от множество комбинации. Контактите се превръщат в крайно деликатни, индиректни. Стават осезаеми за малцина.
Представителите на паралелни разумни светове от дистанция изследват модификациите на човешката мисъл и поведение. Престават да правят онова, което трябва сами да вършим. Подкрепата им е все по-незабележима.

От тези и други разговори с феномена може да се подреди част от вселенската мозайка на проявленията на Разума.
Извънземните цивилизации са два  основни типа-технически и духовни.
Техническите чрез висши технологии създават съвършени апарати. Така кръстосват космически глъбини. На различни стадии са на развитие.
Духовните не се нуждаят от технически съоръжения за придвижване във Вселената. Осъществяват го по духовен път. (С астрално и ментално отделяне и пътуване извън тялото, ако го имат. Повечето от тях съществуват без него.) Превъзходството на духа над всяка техника е безспорно. Тези същества също са на различни еволюционни нива.
До Земята достигат представители на двата типа цивилизации. По-извисени в космическата еволюция, според Слава, са духовните.
Неведнъж сме се обръщали към посланицата на Висшия Разум:
Към кои от тях принадлежим? Не е ли Земята “хомо парк”, контролиран от съществата на Всемира? Какви са тенденциите?
На настоящия етап превес имат силите, тласкащи ни към технически цивилизационен избор. Поели сме по дирята на не толкова напредничави разумни форми на живот. След глобални сътресения и катаклизми в близко и по-далечно бъдеще предстоят кардинални промени – генетични и в ценностната ни система. Ще получим мощен тласък към извисените територии на освободената духовност.
Новата генерация коренно ще се измени. Ще развие неподозирани способности. Със силата на мисълта ще прониква в неизвестното и ще го опознава.
– Това няма да стане по-рано от края на третото хилядолетие – подчертава “космическата зеница” и словата й трасират бъдещето.

Да обобщим:
1) Извънземните не са нашественици, както се опитват да ги представят медии, фантастични романи и филми. Открай време присъстват на планетата. Повечето произведения на изкуството, показващи ги като такива, са плод на фриволни фантазии.
2) Под въпрос е дали трябва да ги наричаме извънземни или пришълци. По-правилно е “посланици на паралелни високоразумни форми на живот”.
Представителите на Висшия Разум са в Космоса и на Земята. Свободно се придвижват навсякъде. Това, че не ги забелязваме, не означава, че ги няма. Човек съзира онова, което знае. Другото е невидимо.
Не извършват експерименти с нас, както ние с животните. Не похищават земни жители. Ако все пак някъде се случва, то е на цивилизации от технически тип – близки до нашия еволюционен стадий. Иначе едва ли биха проявили такъв открит интерес към нас, обитателите на “съвършеното биологическо тяло”.
Враждебност отсъства. Не воюват с изостанали цивилизации, защото е опасно. Може да ги унищожат. (Нито с равни на тях, а още по-малко с по-напреднали.) Вселенските закони не разрешават това. Космосът е стабилност и хармония, а не разруха и хаос.
Заплахите от извънземна инвазия са в нечии объркани умове. Целенасочено насаждани от манипулативни медии. Целта е да се отклони общественото внимание от реалните болезнени проблеми на хората. Чрез страх да се държат в подчинение.
Ако все пак епизодично се яви интервенция, тя при самозащита. От страна на “по-изостанали технически цивилизации”, не много отдалечени от нас. Другите не биха допуснали такава явна близост, че да бъдат застрашени.
Контактите между извисените разумни форми се извършват по все още непознати нам “космически канали” – духовни информационни банки, отворени за високо еволюирали същества.
Разумът не е земна привилегия. Принадлежи на Вселената. Най-характерното й качество. Тя самата е Разум. С него е изпълнено всяко нейно кътче, включително Земята.
Върховният Разум е висока духовност. И морал. Допуска до себе си подобни нему.
7) Нашата цивилизация не се развива в изолация. Не трябва да се очаква извънземните тепърва да контактуват с нас, защото винаги са го правили.
Извършват го и сега, но деликатно. Комуникират с духовно извисени личности, а не с представители на правителства (както егоистично им се ще на поразгле-зените от земни привилегии властимащи).

Христо Нанев за леля Слава Севрюкова

Христо Нанев е завършил в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор е на изследването “Регресия и възстановяване на спомени от предишен живот”, както и на книгите за Слава Севрюкова “Бъдете в този свят, но не от този свят” и “Прераждане и еволюция”. Твори в манастири, далече от светската суетня. Там, в монашеските килии, добре опознава и релаксивно-медиативната регресия, известна още като хипноза, чрез която надниква в спомени от миналото.
Христо Нанев има щастието да бъде допуснат в близкото обкръжение на феномена Слава Севрюкова, която по принцип била много потайна. Единствено пред “ШОУ” опареният от доста медии хроникьор и свидетел на Славините чудеса повдига плътната завеса около личността на световноизвестния медиатор-лечител, призната още приживе от Учителя Петър Дънов, Ванга, Вера Кочовска и член на десетки престижни академии на науките.

- Вярно ли е, че Вера Кочовска ви е предупреждавала да не се захващате с “голямата хапка” Слава Севрюкова?
– На една среща Кочовска лично ме предупреди: “Внимавай какво пишеш! Виждам опасност над живота ти. Не описвай бъдещето на света!”. А това бе послание, получено лично от Севрюкова – за рухването на някои световни империи по години, за новите сили, които ще владеят света. “Това е твърде опасно!”, стресна ме още повече плевенският феномен. В първия момент се стъписах, после ми мина. Документираните заръки на леля Слава за бъдещето на човечеството обаче ще оповестя в третата си книга за нея. Така че заканите не ме уплашиха. Та аз съм на 51 години вече, какво могат да ми направят. Събрал съм доста обемист материал, който трябва да излезе наяве.
– Уважавали ли са се Ванга и Слава Севрюкова?
– И леля Слава, и леля Ванга се уважават, дават си своите оценки една към друга. Наскоро излезна една много интересна книга от Петър Баков за петричката пророчица, написана на македонски диалект. Ето един странен, но показателен диалог. Баков и Ванга веднъж си хортуват. Сляпата жена притихнала изрича: “Кой ден сме днес, бре Пеше?!”. “Днес сме 1991-то лето!”, отговаря събеседникът й, а родната Пития констатира: “Днес си отиде една голяма българка! Днес си отиде от тоя свят Света Слава Севрюкова”. Ванга от разстояние бе усетила смъртта на знаменитата си колежка. Това е потресаващо! В следващия момент започва да й прави и характеристика: “Знаеш ли, Пеше, тя беше по 26-о ниво Богову! Тя беше много по-голема от мене, бре! Та тя излекува много повече люде, отколкото аз”.
– Наскоро се появи информация, че приживе Ванга е желаела да бъде кремирана, но я погребват в стар клозет на Рупите. Изпълни ли се последното желание на Севрюкова?
– Определено да! Намери покой в гробищата на Бакърената фабрика. Последното й желание беше на паметника й да няма снимка, а надгробният камък да е с овална форма. Приживе често казваше: “Овална е формата на атома, на ядрото му, на вселената. Такъв искам да бъде и моят паметник.” Завещанието й бе изпълнено. Днес там ходят много нейни поклонници.
– Как се случи така, че феноменът ви допусна толкова близко до себе си? Известно е, че журналисти рядко припарваха до столичния й дом?
– Беше в началото на 80-те години на миналия век. В продължение на четири часа тя ми разказа житието-битието си, нещо невероятно. Доц. Иво Лозенски, ядреният физик, дясната й ръка тогава, дори не ми разреши да извадя касетофона си. Пуснах го обаче тайничко. Прозорливата домакиня няма как да не е разбрала шмекерлъка ми. Изведнъж стана по-сговорчива. Лентата записа всичко, пазя я. Тя ми говори и за живи, и за мъртви, и за оня свят, а спомняте си в какви кошмарни времена живеехме тогава. Когато се разделяхме, поисках да й целуна ръка – я се видим отново, я не. “О-хо, с тебе имаме още много срещи!”, занити ме на изпроводяк. И естествено, че позна.
– Изминаха 15 години от смъртта й. Кои са най-ярките ви спомени за личността й?
– Рядко говореше за мъжа си Степан Севрюков, от когото бе наследила руската си фамилия (някои го препращат към гилдията на труднолечимите алкохолици от клиниката в Суходол – б.а.). Макар и с четвъртокласно образование леля Слава успяваше да завладее всякаква аудитория – с академици и професори, с историци и художници разговаряше по един начин, с простолюдието – простичко. Имаше един много точен принцип – “Проверявайте!” Казваше още: “Колкото по-скромни сте, толкова по-голяма сила ви се дава.” В същото време тя носеше един много тежък кръст – да знае истината за всичко. Магнетична личност, но и земна. Шегуваше се със себе си, със своите постижения и с бъдещето си. Имаше невероятно чувство за хумор. Една нейна съседка веднъж ми сподели: “Живях 20 години покрай леля Слава и мисля, че не знам какво точно представляваше. При нея идваха хора с какви ли не дертове. Не се скара обаче на никого, не изгони дори хора с мижави интимни проблеми.” А Ванга ги гонеше, раздаваше правосъдие по земному, понякога размахваше бича с думите: “Не ми губете времето!”, докато Слава разбираше притесненията на всеки един. Не упрекваше никого, казваше: “Всички сме човешки същества”. Когато бях при Ванга – продължава комшийката й – усещах едно металическо напрежение във въздуха, което те натоварва, уморява, нещо тъмно прониква у теб и те потиска. Когато отивах при леля Слава, изпитвах лекота. При Ванга чувствах помощта, но и страданието на смъртника, защото самата тя беше страдаща жена.” Леля Слава беше без физически страдания, тя не влизаше в транс. Разликата е много голяма.
– Капацитети твърдят, че е била много по-напред с материала от Ванга, но остана като че ли в сянката на петричкия феномен. Как си обяснявате това?
– Труден въпрос! Слава казваше за Ванга: “Задачата й е много по-тежка. Тя трябва да трасира пътя на новите времена, трябва да убеди хората, че душата надживява смъртта.” Двете са много различни – и като темперамент, и като характери, и като ползването на енергийни източници. Но ето пък какво Ванга казва за нея при една от срещите им: “Сестра Слава, много ми е дадено свише, но при тебе е в повече!” Ако гадателката от Рупите е алфата на българската психотроника, Слава е омегата, но на един много по-висок етап.
– Какви информационни източници използваше софийският уникум?
– Твърде голяма гама. На първо място – Висшият космически разум. Това е достъп до “вселенския компютър”, образно казано, свръхизвисено информационно поле, до което малцина са призвани да се докоснат. Тя имаше достъп и до света на мъртвите. Казваше: “Не търсете истината при смъртните!” Докосваше се до полето на отвъдния свят, но единствено при сериозна причина за това. Извличаше информация и директно от обекта, още щом види даден човек или негов предмет. Виждаше човешката аура в цветове. Винаги тръгваше към познанието с третото си око, със силата на мисълта. Пътуваше във времето и пространството, както си иска. Владееше телепатията. “Подслушваше” кой какво си мисли… Петте й сетива бяха страшно развити.
– До такава степен, че когато се включва в информация за Бермудския триъгълник, прави опит да измери плътността му?!
– Нещо повече – казваше дори колко е твърд. Опитваше се да обясни какво точно представлява световната загадка, но не я разбираха. Разполагаше и с друг вид сетивност, повече от компютър, защото компютърът е двуизмерен, а тук става въпрос за многоизмерност на изображението. Позволяваше си да казва: “Аз пъхам пръст в Бермудския триъгълник, усещам какво е – твърдо като гранит, затова не мога да проникна. Вихърът на водата е толкова голям, че създава изключително чувство за плътност.” Помагаше й и Мория, високоеволюирал дух, и Елена Блаватская, и Николай Рьорих.
– Вярно ли е, че с прозрението си върху ядрото на атома хвърля в шаш плеяда световноизвестни учени, които впоследствие, базирайки се на нейните открития, стават Нобелови лауреати?
– Изследванията на Слава Севрюкова съвместно с доцент Лозенски за физиката на света са доста интересни, но премълчавани, най-вече заради тяхната революционност. За това, че атомното ядро освен протони и неутрони има и други частици – циони, орбитони и прочее. Тя успя да види атомното ядро именно със своята свръхсетивност, и то по начин, по който науката все още не е достигнала. Фиксира микрочастици, доказани по-късно чрез усъвършенстване на електронния тунелен микроскоп. Физиците, направили това, вместо да си хвърлят дипломите, получиха Нобелови награди. Парадокс! Това означава, че тук става въпрос не за обикновен ясновидец или гадател, а за ултрасензорен медиатор, отдаващ таланта си на човечеството. Всичко е документирано, нещата са публикувани на няколко езика. Какво се получава обаче на практика?
– Грандиозен скандал?
– Точно така. Докато световните учени се кефят на международните си престижни отличия, в една малка България една скромна женица от времето на социализма, направила велики открития, остава в сянка. Известно е, че награда се дава за първооткривателство, но други надяват върху главите си лаврови венци. И за да спасят по някакъв начин положението, нашенката получава титли като почетен професор на Индийската, на Испанската, на Стокхолмската академия на науките…
– Докато в годините на тоталитаризма у нас тя е световнонеизвестна, в Европа я посрещат като новия месия.
– Ще ви дам само един пример с Полша. В конгресната зала на Варшава Слава изнася доклад наред със световноизвестни учени за устройството на атомното ядро. Накрая доц. Лозенски показва дипломите й за дадените й професорски звания за постижения в областта на психотрониката. А както споменах, тя е с ІV-то класно образование. Туш в залата. Форумът приключва. Тълпи от народ я пресреща като светица пред хотела. С помощта на преводач надниква в човешката съдба на всеки поляк. Гледа до 2-3 ч. след полунощ. А в същото време в България почти никой не знае нищо за нея.
– Защо, каква е причината според вас за тази “засекретеност”?
– Въпрос на глобални интереси. Нещата не опират дотам кой първи е открил устройството на атомното ядро, а по какъв начин ще се разработват и използват новите оръжия, по-мощни от атомната и водородната бомби. Защото който познава микросвета, той ще владее и бъдещето на човечеството. Именно за това става въпрос. На доц. Лозенски също забраниха да публикува трудовете й.
– Навярно е работила и за тайните служби?
– Естествено! Често я канеха и в Центъра за изследване на космическите полети в Москва. Съветски професори се допитваха до нея каква е причината за космическите катастрофи, защо са станали нещастните инциденти. Привикваха я й в Байконур преди полети в орбита, да види съществуват ли опасности или не. Видя и трагедиите с американските совалки. Още преди Ванга предрече, че Гагарин е отвлечен от извънземни…

- Ще разкажеш ли за едни от най-интересните пророчества на Слава Севрюкова?
-Тя има толкова много пророчества, но ще се опитам да отсея едни от най-интересните. Каза, че тъкмо когато България се оправи, и целият свят ще тръгне на зле. Подозирам, че това е настъпилата световна криза в икономически план.

- След като ти си един от хората, които пишат за Слава и твърдиш, че тя е един от най-посветените хора в България, защо Ванга бе по- афиширана и повече се говори за нея?
– Слава Севрюкова съзнателно отбягваше популярността – това е основната причина. Тя не искаше да бъде известна. Тя смяташе, че това е риск да загуби способностите си. Второ – тя имаше много по-сложен изказ от Ванга. Леля Слава пишеше стихове – тя се изразяваше метафорично, сложен изказ. Няма как в такъв случай да стигне до масовата аудитория, нямаше как да бъде разбрана. Ако трябва да направя сравнение между леля Слава и Ванга бих казал, че преди освобождението от турско робство – големият български поет е Стефан Стамболов. Когато идва Освобождението, се оказва, че Ботев е по-голям в поезията, но Ботев, вече го няма. Стамболов е с народния речник, достъпен е, докато Ботев използва сложен изказ и метафори, символи – там има. Вероятно, нещо подобно е и при Слава, и при Ванга.

- Разкажи ни нещо за Слава и Ванга. Те двете са се срещали и са комуникирали. Какво знаеш за това?
-Те не само се познаваха лично, но и дълго време са си общували в духовния свят, от разстояние. За тях двете не бе нужно да се срещат, за да си комуникират. Леля Слава казва, че Ванга има много важна роля за България и за света. Тя казва, че Ванга е човекът, който трябва да отъпчи пътеката, в онези груби комунистически времена – към духовното. А по-нататък ще се появят и други, които ще вървят, без да се борят с тези фактори. Слава ценеше Ванга, но тя просто бе на друго ниво. Ванга наричаше Слава Севрюкова светица. Света Слава бе обръщението на Ванга към нея. Обръщението на Слава към Ванга беше – сестра Ванга. Ванга е усетила смъртта на Слава – това е документирано. Един ден както Ванга си е стояла и казала: “В този ден си отиде една велика българка”. Другите я попитали за коя говори и Ванга отвърнала: “Една велика българка – Света Слава, по-голяма от мене”. Тя казва, че Слава е била на 26-о ниво богово, не знам какво означава това, но Ванга така твърдеше.

- Защо става така, че много хора в България се афишират като ясновидци и медиуми?
-Това е модно явление. По начало българите сме колоритен народ. Има много хора с дарба, но те стоят в сянка, защото разбират, какво носят и това ги притеснява. Слабо надарените бият тъпаните. Ванга никога нямаше да бъде толкова популярна, ако Людмила не бе сложила ръка, ако не й бе поставила щит. Слава не бе притеснявана, защото спаси живота на генерал Иван Михайлов. Всички тези хора имаха своята защита по времето на тоталитаризма, имаше известни личности, които ги пазят. Затова сега аз събирам материали за още един медиум от онова време- дядо Влайчо Желев, от село Коньово, който е нямал такава защита. Той е един мъченик сред тогавашните ясновидци, защото никой не го е спасил от тогавашната система. Изкарал е 4 години от живота си в Белене. Те го затварят само заради това, че той е имал такива способности – в лагера Куциян. Ванга е била готвена да бъде изпратена и тя в този лагер, но Людмила се застъпва за нея и я спасява. Леля Слава е спасена в този момент от тогавашния министър на отбраната Иван Михайлов. Но дядо Влайчо няма покровители и затова той е следващото нещо, с което аз ще се занимавам.

- Каква е неговата предистория?
– Много духовен човек. Той също няма семейство и деца, както Ванга и Слава. Той се е отдавал на хората. Цял живот е бил преследван и бил заточен в лагера, заплашвали са го, че ако не престане, ще бъде затворен, но дядо Влайчо не се спира. Решава да предприеме една особена стратегията да се движи и да обикаля от град на село, така че да бъде трудно уловим – за да не могат да му хванат следите. Карали са да подпише, че е шарлатанин, но той не го е правил.

- От дълго време се занимаваш с регресия. Регресията полезна ли ти се струва?
– Регресията не бива да се прави на хора с психиатрични отклонения, с нездрава психика. Регресия може да се направи по единадесет начина. Популярната е по пътя на хипнозата – аз никога не я използвам. Правя го по пътя на релакс, на медитация – има методика, по която всеки един може да си направи авторегресия, да се върне назад и да види предишните си животи.

-Ти какъв си бил в предишния си живот?
– Аз съм си правил няколко пъти авторегресия – бил съм лекар в Испания, трубадур в Италия – всичко си има причина в сегашния живот- сега пиша стихове и съчинявам мелодии.